Полезно

 Приказките за Бонбончо как да станат от хвърчащи листа на красива книга?  Как бързо сами да си направим книжка – видео

Как на ръка са се правили книги – видео EN

Как у дома да си направим книга – част 1, част 2А, част 2B, част 3А, част 3В част 4 и част 5 и част 6– видео EN

Как да си направим тефтерче – видео EN

Как да си направим интересна корица – вариант 1, вариант 2 – видео EN

Споделям гледната си точка по отношение на приказките:

Приказки – редактиране, разказване или измисляне Една приказка се чете, докато психиката на детето я преработи. Възможно е всеки ден да се чете една и съща приказка и това да продължи със седмици. В момента, в който психиката на детето е отработило приказка, тя става безинтересна. Така плавно се изгражда психическа и емоционална устойчивост. Не е нужно да има много приказки. Необходими са 5–6 и когато детето е готово да се раздели с тях, нови 5–6.

Когато родителят закупи книга за детето си, първо трябва сам да я прочете. След това да задраска дискретно с молив думи и изрази, които са неадекватни, т.е. да я редактира според ценностната си система и след това да започне да я чете. Корекциите с молив са необходими, тъй като децата не обичат промените при четене на приказки и веднага казват: „Изпускаш!“ с недоволен тон, ако четете различно.

(Това е причината приказките за Бонбончо да са в два формата. Първият е предпечатен вариант PDF, готов да се принтира, а вторият е като текст, който може да се маркира и с Ctrl+C и Ctrl+V, т.е. Copy/Paste, да се сложи в Word и да се редактира, допише, промени…)

Добре е приказките да се разказват. Родителят трябва внимателно да е подготвил приказката. Да я е чел няколко пъти сам. Да е тренирал разказването ѝ. Трудната част е да разказва едно и също.

Най-добре е родителят да измисля приказки за детето си. Така той предава ценностите, вярванията, опита си на детето по един благ начин.

Детето може да записва на телефона си приказките, които му се разказват, и да ги слуша самостоятелно, когато родителите му нямат възможност да му четат.

Приказки в различните възрасти

 

От 0 до 3 години най-важното при детето е да се развие физическото тяло. Приказките помагат на детето да развие ключовото за възрастта си – ритъм. Това са приказки с рими.

„Зайченцето бяло

Цял ден си играло…“

За да задоволяват най-важната нужда на детето – сигурност, се четат приказки от две-три изречения с познати последователни действия. Най-често те са битови и помагат за справяне със страха за оцеляване. Такава приказка може да е:

„Мечето облече пижамата си. То изми очите и зъбите си. Майка му го целуна. То заспа щастливо.“

От 2 до 6 години към развитието на физическото тяло се добавя и овладяването на емоциите, или т.нар. емоционално тяло. Основна задача е справянето с несъзнаваното, със страховете. Приказките са черно-бели, за да може детето да направи разлика. Много добри и много лоши герои преминават през страшни случки, така че доброто обаче да побеждава накрая. Приказките са изпълнени с обрати, емоции. От уплаха до отдъхване. Свят на удивление и учудване. Смисълът е детето да се подготви за реалния живот, да се спусне в реалността меко и плавно, като с „парашут“. Психиката му да преработи изоставянето на деца от майките, наличието на насилници, крадци, смърт и т.н. Детето си представя точно толкова страшен вълк, колкото може да понесе. Нещата, които са отвъд възможностите му, се елиминират, т.е. не се възприемат – защитна реакция на ума. Колкото и да е страшна за възрастните „Вълкът и седемте козлета“, децата не я възприемат буквално. Възприемат я архетипно. Това, което не трябва да се прави, е родителят да драматизира гласа си, докато чете. Така преекспонира емоциите и може да уплаши детето си, но не със сюжета, а с гласа. Детето ще изживява чужда емоция, не ще може да изживее приказката по собствения си уникален начин. Още по-опасно е да се пускат приказките като филм. Първата опасност е, че децата не правят разлика между реално и виртуално до 2–3 години. Ударът с чук на Том върху главата на Джери е смешен в анимационното филмче, но подобно действие не е никак смешно между деца. Втората опасност е, че умът не може да изключи готови визуалните образи, както е способен да изключи думите. Ако вълкът в анимационния филм е по-страшен, отколкото психиката на детето може да поеме, то може да сънува кошмари, включително да получи гърч и страхова невроза. В приказката детето създава образ само за това, което е готово да възприеме. Другото минава покрай него и не създава образ. Естествена самозащита. Акцент при приказките от 2 до 6 са картинките. Важно е да са красиви, реалистични и вдъхновяващи.

От 6 до 12 години освен здраво физическо тяло и овладени емоции е важно и да се разширява съзнанието. Приказките са по-скоро неутрални като емоция, те са ведри и с хумор. Целта е децата да могат да назовават вътрешните си процеси, да избират. Тук са приказките за осъзнаване на мъдрост и добродетели. Тук са приказките за Бонбончо и неговите приятели. Подобно на Библията, митовете, легендите, те са кодирани и носят послания през времето и пространството. Изградени са от много пластове и колкото повече се четат, толкова нови нива се откриват през различни символи, за да се достигне до дълбочина и осъзнаване. Приказките за Бонбончо са носители на цялата мъдрост, добродетели и любов, която съм искала и могла да предам на собственото си дете в алфа състояние на границата между индивидуалното и колективното.

 

 

Видове приказки. Ролята на класическите приказки Приказките се разделят на приказки за животни, приказки за бита, вълшебни приказки. Част от тях са известни като фолклорни, друга част като литературни, или авторски. Народните приказки черпят своите сюжети от митовете и легендите. Ценни са „Старогръцките митове и легенди“, които са едни от първите разкази за делата на боговете и на обикновените хора. Арабските народни приказки са събрани и издадени през IX век със заглавието „Приказки от 1001 нощ“, а през 1812 година Братя Грим издават сборници от немски народни приказки. Класически автори на приказки са Шарл Перо, 1697, Александър Пушкин, 1831, Ханс Кристиан Андерсен, 1835.

 

В нас има всички аспекти на невинния и жертвата, на крадеца и убиеца, на грижовния. С ежесекундните си избори ние даваме изява на някой от тях. Тези избори се правят несъзнателно на база ценности (кое ми е важно, кое е ценно за мен, кое предпочитам) и съзнателно на база мъдрост и опит. Приказките са носители на мъдрост и добродетели (ценности, които имат дългосрочно благоденстващ ефект за нас). През архетипни образи, символи, кодове те са преносител през вековете. Снежанка неслучайно отхапва ябълка (знанието), а не праскова. Джуджетата (земни добродетели) са 7, а не 14. Те могат да я спасят от гребена в косата (мисълта), но не и от ябълката. Само чиста истинска любов (сърцето да освободи ума) на принца може да я съживи.

Класическите приказки изпращат оптимистично послание, изграждат позитивно отношение към живота, подхранват волята да не спираш да се бориш, увереността, че имаш сила да се справиш.

Те дават и едно обещание, че всеки може да се издигне до собствения си потенциал, вярата, че е възможно, че ще има хубав край и че доброто рано или късно ще победи.

Всеки един идва на Земята, за да извърви земния си път. Той е герой със своите копнежи, стремления, страдания и изпитания. Приказките подготвят малките пътешественици за пътешествието на живота.

 

 

Ползата от четенето на приказки

 

Важно е да се четат приказки на децата, защото така се развива въображението. То е като фитнес за ума. Колкото повече се чете и детето само създава картини, толкова в него се развива умението да изгражда вътрешни образи. Способността за създаване на ясни вътрешни картини е основата на многовариантните решения, изобретателността и творчеството.

Четенето на приказки спомага децата да развият вербална памет или да запомнят това, което им казват околните.

Приказките са код носител на добродетели, спомагащ децата да преодоляват злото, да се разграничават и да избират.

Приказките помагат да се преодолява емоционалното напрежение. Те тренират емоционална устойчивост.

Приказките спомагат за стабилна вегетативна нервна система, или т.нар. витално сетиво, овладяването на сетивото на живота.

„Ако искате децата ви да станат умни, четете им приказки. Ако искате да са по-умни, четете им повече приказки“ – Алберт Айнщайн.

 

 

 Трудности

 

Световете са поне два. Един външен – този около нас, и един вътрешен – това, което преживяваме, чувстваме, мислим. Приказките са инструмент за справяне с конфликтите на вътрешния свят, със страховете, осъзнаване и назоваване на нуждите, едно по-истинско свързване със себе си.

Някои възрастни, които не са преработили страховете си в детството, при прочитане на класическа приказка имат свръхреакция и предават този си непреработен страх на децата си. Добре е родителите да четат приказки, с които са в мир, а другите да ги дават на близки, които са преработили този вътрешен конфликт.

С гореизложеното е обоснована нуждата децата от 0 до 4 години да не виждат включен телевизор и постоянно да им се обяснява разликата между реално и виртуално. „Ще умра от смях“ не означава, че някой ще умре. От 4 до 7 години децата понякога могат да гледат „касетка“, филмче, което родителите познават. Над седем години е възможно внимателно и ограничено телевизорът да навлезе в живота на детето. Ако някой филм е много модерен, изцяло извън ценностната ви система и децата говорят за него, например „Покемони“, купете книжка, редактирайте основно съдържанието ѝ, прочетете я неутрално и продължете деня с нещо интересно.

 

Детски книги

 

Критерии за качествена книга за деца – текста да е оригинал (както авторът го е написал, без деформации при превод и др.), изряден правопис, красиви илюстрации, голям четим шрифт, голямо междуредие, без преноси, качествена хартия, мека корица (ако е твърда, да са обрани ъглите), здраво захващане (шита или с телчета).

 

Класическите приказки – разговор в БТВ.

Picture3

Националният център за книгата организира отворена дискусия „Страшните приказки и измислените герои“, като част от Годината на детската книга в Литературен клуб “Перото” 18.02.2017 г.

2017_0218_0006

„Ранното детско четене. Книги за най-малките“ на 18 март (събота) от 16:00 часа в Литературен клуб „Перото“.

Национален център за книгата проведе третата си отворена дискусия, посветена на Година на детската книга –  Ранното детско четене. Книги за най-малките.

17342871_455495218120891_4096504015258869607_n

17309257_455495301454216_3339035297492604442_n

БНТ – Вредни ли са страшните приказки за деца

Picture1

TV+ Ранни срещи с приказките

Picture5

Бибилиотеката БНТ – Класическите приказки – страхове, ползи, удоволствия

Picture4

Picture2