Как Бамзи се срещна с лего човечета

Светът на сънищата

Тримата се качили на хеликоптера и се издигнали над Амазонската джунгла. Бамзи щастливо заспал в прегръдките на мама и тате и засънувал един много интересен сън.

Двамата с баща му били тръгнали на приключение – да се срещнат с големите маймуни ревачи. Вървели си те из джунглата и какво да видят: нещо на крака, приличащо на къщичката от приказката за Хензел и Гретел, онази на кокошите крака. Ама това не било от бисквитки, а от лего. И не било къщичка, а лодка, по-точно – катер. И не било на кокоши, а на роботски крака. Зърнал го таткото и се хванал за главата, а пък Бамзи хич не гледал и не се чудил – газ и катерачка!

– Недей, спри, може да е опасно! – викнал бащата.

– Сега ще го извадя аз този, дето живее вътре, да го проверя какъв е – казал Бамзи през рамо, докато се катерил.

Качил се, отворил вратата на кабинката и надал глас:

– Ей, кой живее тук? Дай да ти пробвам лодката! Тя може ли да плава? Къде ти е управлението? А имаш ли бензин? Я чакай, чакай, какво има тук в хладилника? А, банани! Сега ще ти ги изям! – и като се развъртял напред-назад…

А в лодката живеели лего човечета. Те напълно се смаяли от появата на Бамзи. Нахлуло някакво си дете, започнало да ги командва, да им дава нареждания: „Ти седни, ти легни, ти ми донеси вода, я още малко банани, ама студени са, нямате ли други…“.

Бамзи отишъл в залата за управление и щракнал един ключ. Нещо бръмнало и някаква перка се завъртяла. Лего катерът тръгнал към гората и се закатерил по едно дърво. Човечетата изпищели. Таткото също. Настанала суматоха. Бамзи щракнал друг ключ. Катерът неочаквано отворил крила, полетял, после кацнал, като забил нос в земята, след това се изправил на крака и изведнъж взел да си върти дупето отзад. Човечетата не можели да стигнат до управлението, а Бамзи щракал ключ след ключ.

По-едно време катерът се наклонил и – пльок! – право във водата. Взел да ходи по дъното и да плаши рибите. Тогава Бамзи видял някакво червено копче, което особено му харесало, и се зачудил: „Какво ли ще стане, ако го натисна?“.

Натиснал копчето и – бам! – краката на лодката се прибрали и тя се изстреляла по Амазонка със светкавична бързина!

Бащата си заскубал косата: „Край, загубих детето си!“. Лего човечетата се търкаляли по пода. Катерът се наклонил силно на една страна, но продължил да лети по Амазонка.

– Я, колко интересни копчета! – викал в екстаз Бамзи. – Има и зелено, и синьо, и жълто! Охо, колко са много! Я да ги изпонатискам и да видя какво ще стане!

Най-накрая лего човечетата, държейки се едно за друго за ръце, успели да стигнат до залата за управление, дръпнали аварийната спирачка и катерът спрял. Едно лего човече приближило предпазливо до Бамзи и рекло:

– Малко дете, ако не беше дете и си нямаше татко и майка, такъв шамар да съм ти отвъртял, че да си се залепил като лепенка на стъклото, а туристите щяха да се снимат с тебе за спомен.

– Ама тук има ли туристи? – изненадал се Бамзи.

– А ти какъв си? Нали си турист.

– Ти си турист, аз не съм турист. Аз съм роднина! – възнегодувал Бамзи.

– И на кого си роднина?

– На маймуните, а вие не сте живи същества и не сте роднини на маймуните.

Лего човечето го гледало, гледало, гледало и накрая рекло:

– Ама пък ние сме от пластмаса, а тук, дълбоко в земята, има петрол, от който се прави пластмасата, значи, ние сме по роднини от теб, защото ти си далечен роднина на тези маймуни.

– Ама вие какво? На важни ли ми се правите? – троснал му се Бамзи.

– Хич не се правим на важни, дете, а просто ти обясняваме, че ти си малък, нахален, невъзпитан грубиян, който сега ще бъде изритан от катера ни с един шут по детското дупенце и ще бъде върнат на татко си! И повече да не сме те видели наблизо!

– А, така значи! Негостоприемни, невъзпитани, нелюбезни, зли, агресивни към деца! Такива ли били лего човечетата? Идва едно дете да си поиграе с вас, а вие какво? На татко му ще го връщате? Ами защо направо на майка му не го върнете? Или да го заключите в един хотел и никъде да не може да мръдне. Цял ден на козметични процедури да го оставите.

– Като те гледаме, направо си за заключване в хотел! – рекли лего човечетата. – А сега, хайде обратно!

Обърнали катера и бавно-бавно се прибрали до мястото, откъдето били тръгнали. Щом стигнали, хванали Бамзи за яката и през прозореца го хвърлили право в ръцете на бащата му, викайки:

– Да си вземете детето, да си го възпитате по-добре и тогава да го пускате да общува с други хора!

Бащата примрял от срам, почервенял и искрено искал да им се извини.

– Ама нещо лошо ли направи? Прощавайте.

– Е, ако не броим, че изпробва всички копчета в катера, нищо лошо.

– А вие какви сте, лего човечета ли? – продължил да пита бащата.

– Ние сме изследователи. Дошли сме в тези земи, защото на хората им е трудно да оцеляват тук – много е влажно, а има и диви животни, и опасни змии – например анаконди, а ние, понеже сме от пластмаса и никой не ни яде и не ни закача, спокойно можем да изучаваме гората.

Таткото бил много впечатлен.

– Дали може да ни покажете нещо от това, което сте открили?

Лего човечетата не били много сигурни.

– Първо се поразберете със сина си и когато сте убедени, че той ще се държи прилично, ще ви поканим отново на катера и ще ви покажем няколко много интересни филма, които сме снимали за живота в джунглата.

Таткото хванал Бамзи за ръка, отвел го настрани и започнали дълъг и сериозен мъжки разговор, който продължил чааак до следващата сутрин. Но филмите на лего човечетата си заслужавали времето. Бамзи също!