Как Бамзи привидя неточности покрай един шоколад, нанесъл се в клавиатурата

Двойни стандарти. Полезно и приятно

 Мечтата на майката на Бамзи била да си има благо дете, което да си пише домашните, да си рисува рисунки, да чисти и да помага вкъщи и никога да не създава проблеми. Но нейното не било такова. Хем помагало, чистело, оправяло миялната машина, хем след това сядало да си гризе ноктите и да ги плюе на пода. Хем оправяло масата, събирало мръсните чинии, хем като ядяло, имало трохи и в съседната стая. Майка му все казвала:

Хей, Бамзи, уморявам се вече, остарявам. Цени и моя, и своя труд, недей така. Помагай ми. Грижи се за дома ни.

Веднъж майката и Бамзи избърсали праха у дома. Бамзи със специален препарат пръскал по всички дървени повърхности в къщата, лъскал, лъскал, лъскал с едно малко детско парцалче, подскачал от шкаф на шкаф по детски, висял по вратите. Много помогнало детето.

Като свършили, майката седнала на компютъра да поработи и какво да види – клавиатурата била пълна с шоколад.

Извикала:

– Бамзи, какво прави този шоколад в клавиатурата? Гладна ли е била?

А той леко се притеснил.

– Ъъъ… ми, аз, без да искам, докато си ям… нещо съм се бил загледал.

Майка му хич не била доволна.

– И като си се загледал, не можеш да си уцелиш устата ли? Какво си се опитвал да правиш, та такива шоколадови трохи си наръсил? Това да не е хляб?

– Ааа, не, не… решавах едни задачи.

– Аха, ползвал си зъбите си за ренде и си произвеждал шоколадови стърготини? Погледни какви парченца са наръсени тук!

Бамзи гледал, гледал, взел една метличка и почистил боклуците. И така, детето хем помагало, хем след това два пъти повече работа създавало.

Като изчистил, Бамзи казал на майка си:

– Защо е толкова уморително това чистене?

– Не е уморително, ако го превърнеш в навик. Тогава е просто механично действие, по време на което си почива главата, защото не мислиш.

– Е как, докато работя, ще си почивам? – зачудил се Бамзи.

– Тялото ти работи, а главата си почива, защото не мисли, не взима решения, не прави приоритети. Все едно е пуснала автопилот.

– Аз така се храня. Гледам си филма, а автопилотът пъха в устата храната.

– Така обаче не усещаш вкуса на храната. Не усещаш и кога си се нахранил. Не усвояваш от храната полезните вещества, тъй като не се свързваш с нея. Превръщаш се в една тръба, в която вкарваш храна и изкарваш дума, завършваща на „на“.

– Имаш двойни стандарти, мамо, като е за чистене, е едно, като е за телевизора, друго – казал Бамзи.

– Стандартът си е един. Казва се „да се погрижим за себе си“ – за тялото, за душата и за ума си.

– И приложението на този стандарт е децата да чистят и да не гледат телевизия. Мамооо, много си го нагласяш този стандарт.

– А ако е така?

– Е, ти нали за това си майка, за да ме убеждаваш колко ценно е да чистя и колко зле е да се храня пред телевизора. Защо ли обаче си мисля, че няма да има и едно дете на земята, което да ти повярва.

– А ако е така?

– А ако другото ми е приятно?

– А ако това е полезно?

– Хайде, мамо, да направим баланс на полезното и приятното – казал Бамзи, усмихнал се и поел към шкафа с вкусни вафли и черен шоколад. – Днес изчистихме и сега вече може да изцапаме, за да има утре отново какво да чистим.