Как Бамзи се опита да се доближи до язовеца и скункса едновременно

Тънки сметки, редки плетки

Един ден Бамзи се събудил и казал:

– Край, реших! От днес няма да се преобличам.

– Е, защо бе, Бамзи, няма да се преобличаш? – въздъхнала майка му.

– Ами ако моят живот е дълъг 80 години, а в годината има по 365 дни, на ден аз губя поне един час за обличане и един за събличане, в зависимост дали ще ставам, дали ще си лягам, дали ще се къпя в банята, дали ще играя футбол, дали съм се изпотил, дали са мръсни дрехите ми… Това значи, че на година губя месец, а за целия си живот ще загубя поне шест години в обличане и събличане. Не, край! Реших! От днес нататък ще си ходя ей така, с тая пижама, с която съм си сега.

Майката рекла:

– Ама как така бе, Бамзи?! Ти не можеш да излизаш по пижама на улицата. Нали хората ще ти се смеят?!

Бамзи бил категоричен.

– Нямам толкова много време през тоя живот, че да го пропилявам в обличане и събличане. По пижама! С нея и ще се къпя – така хем ще я пера, хем ще изсъхва на мен, с нея ще ритам футбол, с нея ще си лягам вечер, въобще с нея всичко ще си правя.

– Бамзи, а не може ли поне да са два чифта дрехи – едни за през деня, едни за през нощта? – попитала майката. – Така едните ще се перат, докато си с другите. Ще имат време да изсъхнат.

– Ааа, не, не, не, не, не! – поклатил глава Бамзи. – Искаш и сутрин, и вечер да губя време. Не, не, решил съм вече, така ще е.

Майката се опитала да го вразуми.

– Бамзи, тази пижама ще изгние на тебе! А и не може да издържи 80 години! Ти нали растеш? Крачолчетата още догодина ще са ти къси. А след три години?! Ръкавите ще ти окъсеят също. Пижамата така ще ти умалее, че ще те покрива до ребрата. Скоро ще си с гол корем и като седнеш, долнището ще ти се пръсне по шевовете. Няма как все да си само с една пижама.

Бамзи обаче не отстъпвал.

– Докато всичко това стане, ще съм по пижама, а след това, ще си ходя натюр. К’во като дупето ми е отвънка? Хич не ми пука!

Майката решила, че днес детето явно ще я кара така и няма нужда повече да дискутират.

– Добре. Хайде, пробвай да видим, може пък да спестиш време.

Доволен, Бамзи излязъл бос и по пижама навън, щото той бил решил, естествено, да не се събува и обува. Това също било губене на време. Без шапка излязъл дори.

Тръгнал по улицата, а хората се заливали от смях. Едни камъчета му боцкали по краката отдолу, едни стъкълца също, стъпил и на трън… охкал, ахкал…

Изведнъж спрял и викнал:

– Мамо, гуш!

Майка му рекла:

– Извинявай, че те подсещам, но си тръгнал за училище, не си тръгнал за яслата, за да те гушкам.

Бамзи вдигнал ръчички.

– Гуш, че ме боде, мамо, не мога повече!

Майката поклатила глава.

– Бамзи, извинявай, но съм на твърде високи токчета. Не мога да те гушна. Ще се претрепем и двамата.

– Не, не мога повече! – изстенал Бамзи.

Майката въздъхнала.

– Ами добре, сядаме на тротоара и чакаме.

Седнали на тротоара, ама Бамзи нали бил по пижама, дупето му замръзнало.

– Студено ми е на дупето – оплакал се той.

– Ами като ти е студено на дупето, ставай и стой прав – предложила майката.

– Ама тогава ще ми боцка на краката – отвърнал Бамзи.

Майката взела да се ядосва.

– Бамзи, аз съм на работа, не мога да се занимавам с теб. Ако ще тръгваш, тръгвай!

Бамзи с охкане и ахкане стигнал навреме, качил се на бусчето и поел към училище.

Скоро обаче се обадила директорката.

– Прощавайте, госпожо, но детето ви е пристигнало босо и по пижама!

Майката шофирала.

– А, да, да, да, знам, знам. Оттук нататък той така ще живее и така ще ходи.

– Много съжалявам – категорично заявила директорката, – но ние такива деца не можем да приемем в училището, така че явно той ще си живее така, но без да ходи на училище при нас.

Вечерта Бамзи бил върнат с раницата, учебниците, дрехите и с целия багаж от гардеробчето му. Ясно му били обяснили, че ако така ще си живее по пижама и бос, явно ще трябва да е вкъщи, защото в училищата не приемат боси деца по пижами. Бамзи бил с толкова наранени крака, че нямал нищо против да си седи вкъщи, само и само да не трябва пак да излиза навън.

И взел да седи вкъщи. Тръгвал на пазар да си купи нещо от магазинчето, сещал се, че ще му боцка на краката, и си казвал: „Не, не, не, не, по-добре не!“. Тръгвал за парка да покара колело, сещал се за набодените си ходила и си напомнял: „По-добре не!“.

А пижамата постепенно започнала да мирише. Много даже започнала да мирише. Миришела на пот, на пръцкано, имала сополи и лекета. Бамзи издържал така два дни, но по едно време взело цялото тяло да го сърби. Решил, че ще се къпе с пижамата. Търкал себе си със сапун, търкал пижамата със сапун, ама тя не щяла и не щяла да се изпере. Пак миришела, пак и лекетата си седели там – то това да не ти е пералня, да се изпере, та да светне от чистота! Взел една четка. Четкал, четкал, четкал, четкал себе си, четкал пижамата – не ставало. По едно време си рекъл: „Абе, не е ли по-лесно да я съблека, да я накисна в мивката и там да я търкам с ръце и после пак да я облека и никой няма да разбере, че съм я събличал и обличал?!“.

Съблякъл пижамата. Бре, търкал петнайсет минути, двайсет минути, половин час, един час. По едно време майка му почукала на вратата.

– Бамзи, един час седиш, мама, в банята! Какво правиш бе, миличък?

– Къпя се – отвърнал Бамзи.

– Бамзи, а за тия два дни ти колко време от събличане и обличане спести? – попитала майката.

– Ами пет минути сутринта да се облека и пет минути вечерта – десет. За два дни – двайсет. И по физическо още двайсет – четирийсет минути съм спестил за двата дни – сметнал набързо Бамзи.

– Ми аз не знам колко си спестил, ама ти повече от един час седиш в банята и се къпеш, значи, не си напред със спестяванията – заключила майката. – Бамзи се замислил, а майката продължила: – Да не говорим, че от два дни седиш у дома като затворник, нито до парка ходиш, нито до магазинчето, на училище не те взимат – нещо май не си направил добре изчисленията.

Бамзи се почесал и казал:

– Мамо, да ти призная, пера пижамата, защото много смърдеше. Лютеше направо, мамо! Ама не ще да се изпере! А и крачетата много ме болят отдолу. Май ще се наложи да прекратя експеримента.

Майката го подкрепила.

– Бамзи, наистина ще е по-добре да го прекратиш, защото, ако ставаше така, както си го мислиш, всички щяха да ходят по пижами и щяха да си смърдят по улиците, ама явно са видели, че не става.

– А ти защо не ме наби и не ми каза, че не може, а ме остави да се усмърдя така? – попитал Бамзи.

Майката отговорила:

– Ако те бях набила, ти нямаше да ми повярваш, пък така те оставих сам да провериш.

Бамзи се примолил:

– Мамо, моля те, вземи една голяма четка, гъба, кесия и ела да ми изтъркаш гърба, че много мирише! Мръсен съм и си смърдя сам на себе си, чак ми е гадно.

Майката предложила:

– Вземи от онова хубавото шампоанче, дето съм ти купила, насапунисай се два пъти подред и миризмата ще се махне.

Бамзи търкал, търкал, търкал и накрая излязъл от банята.

– А тая пижама хич няма повече да я пера! Направо я пъхам в пералнята да я върти два пъти поне!

– Добре, Бамзи, сложи я! – кимнала майката. – Сега ще пуснем пералнята и ще я изперем.

Бамзи излязъл един чистичък, един ароматничък, гушнал се в майка си и казал:

– Маменце, болят ме петичките, болят ме пръстчетата! Какво ще правя сега? Искам да ходя да си играя с децата.

Майката го целунала.

– Ами какво да правиш? Ще сложим малко лекарство на стъпалцата, ще сложим лепенки, ще сложим по-дебелички чорапчета, маратонки, да ти е мекичко, и ще те пуснем навън внимателно да ходиш.

Погрижили се за крачетата на Бамзи и той бил готов да излезе да играе навън.

– Ей, колко е хубаво! Сега ще си взема сладолед от магазинчето, ще си покарам колелото, ще отида на училище. Хич не ща повече да спестявам време от обличане и събличане! И така ми е хубаво да мириша на чистичко, и да съм с хубави дрехи, и да не ми се подиграват хората, че съм един смрадливец. О, мамо, бях станал като язовец!

Майката го целунала.

– Е, като язовец не беше, маменце. Като скункс беше станал, още по-смрадлив от язовец.

Бамзи свил рамене.

– Е, обърках се този път.

Майката го прегърнала.

– Ми много ти е палаво мозъчето, мама, много ти е палавичко мозъчето!

Бамзи се усмихнал.

– Това беше полезно, да знам колко е важно да се къпя и да съм с чисти дрехи. Аз съм един велик експериментатор, нали, мами!