Федербал

Резултати от вложено време и енергия

Бамзи бил доста честолюбив. Все се сърдел, ако някой в нещо го победи. Казвал: „О, не, не, не“ и започвал да се цупи. Докато ритал топка с децата, някой, като му вкарал гол, настъпвала истинска трагедия. А ако майка му и баща му, не дай си, боже, стигнели първи по стълбището до вкъщи, след това той лягал болен на леглото и една седмица не искал да разговаря с никого. Миличкият много се напрягал, и то излишно.

Един ден татко му решил да го научи да играе федербал. Удрял татко му перцето, удрял и Бамзи. Таткото удрял, Бамзи изпускал, таткото удрял, Бамзи изпускал. Бамзи уцелвал, таткото уцелвал, Бамзи изпускал и – хоп! – Бамзи гневно тропнал с крак и викнал:

– Не е честно, абсолютно не е честно! Няма да играя с теб! Ти си нечестен, не ми показваш правилата. Нарочно ги криеш, за да си по-добър от мен!

– Ей, Бамзи, аз играя федербал от дете – заобяснявал таткото. – Вече съм на 40 години, а ти хвана федербал преди няма и две минути и искаш да си по-добър от мен. Няма как да стане! Ако вложиш време и енергия, ще се научиш и ти.

– Само това ми приказваш, омръзна ми да те слушам! Ако искаш да знаеш, аз съм по-добър от теб, просто ти не ми показваш правилата.

– Щом си толкова добър, ето ти федербала, оправяй се!

– Сега ще ти покажа колко съм добър! – заканил се Бамзи.

Взел едната ракета в едната си ръка, взел другата ракета в другата ръка. Бил начален удар с едната ракета и хукнал през поляната като луд – аха! – да хване перцето с другата ракета, ама не успял. И започнал да се сърди на себе си: „Видя ли? Некадърник! Не можеш едно перце да хванеш, съсредоточи се!“.

Сложил после перцето на втората ракета, подхвърлил го, ударил го, хукнал през поляната, ама, естествено, не успял да стигне до него навреме и то паднало. Бамзи пак започнал: „А, видя ли се колко можеш да играеш на федербал, а? Видя ли какво стана?“.

Ударил пак перцето с първата ракета, хукнал през поляната, аха! – да го хване, но се проснал по очи на земята и едва смогнал леко да го докосне. После се изправил и си казал: „Видя ли, ти ми ги забиваш, а аз с плонж, с риск за живота си го стигнах това перце!“.

И така, Бамзи взел да се кара сам на себе си. По едно време баща му се намесил:

– Бамзи, това не е футбол, за да се хвърляш постоянно на земята за топката. Федербалът е игра, в която перцето трябва да лети, а при теб само прелита по веднъж и ти завършваш с плонж. Така ще счупиш ракетите за федербал.

– Не се меси! Играта е ожесточена, но равностойна. И двамата играчи знаят еднаква част от правилата.

– Ами хубаво е да кажеш на играчите, че смисълът на играта е да се забавляват, а не да се карат.

– Забавляват се те, добре се забавляват! Така се забавляват, че думи нямам просто!

– Игрите се играят, за да се смеят хората и да са щастливи. Дори когато падат, да са ведри и ентусиазирани да участват. Понякога падаш, понякога побеждаваш. Научаваш нещо и в победата, и в загубата. Когато има игра, участниците си разпределят първо ролите. Например, ако играят на семейство, един става бащата, един става майката, един става детето – не може всички да са бащата, защото няма семейства само от бащи. Нали трябва да има и майка, и дете? А в следващата игра ролите може да се сменят.

Бамзи обаче нетърпеливо рекъл:

– Виж какво, прекъсваш играта, пречиш на играчите, седиш и философстваш! Отстрани се от терена! Зает съм!

– Разбира се, щом искаш – отвърнал таткото, взел си една биричка и седнал спокойно на одеялото да си почива.

А Бамзи продължил изтощителната надпревара с перцето – тичане в едната посока, тичане в другата посока, нерви, нерви, рани по колената, рани по носа, рани по брадата. По едно време майката се притеснила.

– Бамзи, какво правиш, миличък?

– Как какво правя? Играя честна игра, а не такава като с баща ми – той да знае правилата, аз да не ги знам, и той да ме бие. В тази игра е истината – и двамата играчи знаят еднакво за правилата на играта.

– Какви са правилата на играта, Бамзи?

– Ами прости са – удряш перцето, то полита и другият трябва да удари перцето и да полети. Така перцето все трябва да е във въздуха.

– Бамзи, гледам те от половин час и перцето предимно се търкаля по земята заедно с теб.

– Търкаля се, защото се играе нечестно, със забивки.

– Какви забивки, Бамзи?

– Ами тъкмо да уцеля перцето, и то пада на земята.

– Не е ли по-добре да поиграеш малко с мен?

– Не! Ще вземеш да ме биеш! Аз с такива, дето ме бият, въобще не играя!

– Но пък може да се посмеем, да ни е приятно. Аз ще ти подавам, ти ще ми подаваш, перцето няма да пада, ще се забавляваме. А и най-малкото поне няма да ходим до болницата.

– Не, не, не! Въобще не желая да си играя с теб!

– Както решиш, аз нямам нищо против. Мога и при татко ти да отида да се гушна, ако държиш да продължиш играта сам.

– Естествено, че ще я продължа.

В тоя момент се появили няколко дечица и попитали:

– Момченце, може ли да поиграем с теб?

– Вие луди ли сте? Това е много рискована игра! Има много травми, рани, падания и е много трудна и отговорна.

– Ама чакай малко, та това е просто федербал! А ние много добре играем федербал, дори може да си подаваме до 200.

– До 200 ли?! Това е игра, в която такива малки като вас няма да могат да оцелеят. На втория удар още ще сте я със счупен крак, я със счупена ръка!

– Брей! Че защо да са ни счупени? Това да не е бокс, това е федербал! Ти ще ни подаваш, ние ще ти подаваме и готово.

А Бамзи ги погледнал отвисоко и казал сериозно:

– Явно сте прегрели на слънцето и не знаете какво приказвате. По-добре идете в рекичката малко да се изплакнете, охладете се и ако продължавате да мислите, че федербалът е безобидна игра, в която дори малки като вас могат да участват, елате да погледате какво правят професионалистите.

Децата си рекли: „На това момченце сигурно не му се играе с нас и не ни харесва и затова иска да ни разкара. Я наистина по-добре да отидем до реката да си поиграем!“.

А Бамзи продължил да си играе играта – атаки, падания, викове, спъвания в камъни, прелитания. Паднал върху перцето, смачкал го, скарал си се, направил си скандал, дори ракетите взели да се пукат. Отишъл и намерил резервно перце. Последвала ожесточена игра и по едно време Бамзи така се засилил да хване перцето, че се спънал в някакъв камък, прелетял през още няколко камъка и цопнал в реката, право насред децата, заедно с двете ракети в ръце, които щръкнали като свещи на торта. Децата го изгледали изненадано и му казали:

– Eй, момченце, твоята игра на федербал наистина изглежда опасна, ама да играеш в реката вече е прекалено. Как е възможно да се играе федербал в реката?

Бамзи ги стрелнал сърдито.

– Боли ме дупето, не мога повече.

– Ами не е нужно, защо се мъчиш? Дай ни ракетите и перцето, та и ние да поиграем!

– За нищо на света! Може да ми счупите ракетите.

– Обещаваме – само във въздуха ще ги държим. Няма като тебе да ги удряме в земята, все едно бием комари.

– Само във въздуха, само във въздуха! Вие сигурно още не сте свалили памперсите, а ракетите за федербал само във въздуха ги държите?!

– Ще ни дадеш ли?

– Добре, ето, давам ви ги. Аз ще се поизкъпя в реката, че съм много мръсен.

Децата взели федербала, взели си перце и започнали да играят: едно, две, три… Подавали си, удряли перцето, а то си летяло ли, летяло.

Бамзи се къпал, къпал, къпал и по едно време погледнал: „Бре, тия малките играят! Бре, перцето не пада!“. Решил, че има някаква измама. Залазил между камъните и ги задебнал. Казал си: „Ей сега ще ги хвана, да видя какъв номер правят. Сигурно – повтарял си – са вързали перцето с едно въженце и по въженцето си го пускат от единия към другия и затова то не пада“. Гледал за въженце, гледал за въженце, обаче въженце не видял. После решил: „Сигурно има някаква хитрина тук! Иначе – защо не пада това перце?“.

А децата спокойно си подавали, чувало се само едно чук!, чук!, чук!, чук! и перцето си летяло. От време на време, като духнел вятър, някое от децата трябвало да поподскочи лекичко, да върне перцето, и това било.

Майката и таткото на Бамзи погледнали към поляната откъм одеялцето и какво да видят: детето им седяло и въртяло главата си наляво и надясно, независимо дали перцето летяло, или не.

– Олеле, то съвсем превъртя горкичкото! Виж го: върти се съвсем като побъркано – рекли те в един глас.

– Трябва нещо студеничко да сложим на главата му – притеснил се бащата.

– Чакай, чакай! – спряла го майката. – Сега нали мълчи, не ни притеснява, седи и гледа децата – може да се научи да играе на федербал.

– Да, бе, и как ще стане това! Той иска винаги да е пръв, и то, ако може, с не повече от пет минути тренировки, а тези деца явно са играли сума лета, за да станат толкова добри.

– А може би ще разбере, че все пак трябва да положи усилия и старание и да потренира. Първо ще попада, после ще напредне и най-накрая ще стане добър.

– Шегуваш ли се? – зяпнал невярващо бащата. – Виж, че на него все друг му е виновен – ракетите са му виновни, перцето му е виновно, реката му виновна, камъните му виновни! Сега ще видиш, че и тези деца скоро ще станат виновни, само да спре да си върти главата така.

– Ей, дай да спасим децата, че ако той наистина реши, че те правят нещо нечестно, може да стане гневен.

– Да се оправят! Децата са много, а той е сам, току-виж го опердашили.

– Как така ще го пердашат! Той е толкова добро дете.

– Добро, добро, ама нетърпеливо.

А Бамзи, както въртял главата си насам-натам, изведнъж изскочил иззад камъните и викнал:

– Ей, мошеници, какво правите вие тука с моя федербал, а? Аз го разиграх, научих го да играе, а сега вие просто държите ракетите и перцето самὸ си лети. Я ми го връщайте веднага!

– Нека още малко да поиграем! – помолили децата. – Виж, вече сме направили над 300 точки.

– Ще ви дам аз 300 точки с чужд федербал, който друг е научил да играе с толкова рани по краката! Трепах се първо да науча едната ракета, трепах се после да науча другата ракета, а вие наготово седите тук и трупате бройки.

– Ей, какви ги говориш! Не ракетите играят, ами ние – отвърнали децата. – Просто от много години играем федербал и затова сме толкова добри.

– Тренирали били, тренирали били! – ядосал се Бамзи. – С памперсите ли тренирахте? Удар на перцето с дупе, удар на перцето с другата част на дупето, един памперс срещу друг памперс. И докато не можехте да ходите, подпрени на ракетите, тренирахте памперс федербал?

– Ти не се държиш добре с нас – обидили се децата. – Няма да играем повече с тебе. Ето, вземи си ракетите!

Оставили му ракетите и си тръгнали.

Бамзи, сигурен в победата си, заел стратегическа поза, сложил няколко перца в джобчетата, но после си казал: „За какво са ми толкова перца? Аз 300 точки ще направя само с едно перце“. Хвърлил перцата с пренебрежение и решил да довърши играта. Замахнал с всичка сила с едната ракета, хвърлил се стремглаво напред, подгонил перцето, за да го удари с другата ракета. Перцето полетяло, паднало в жабурняка близо до рекичката, а Бамзи така силно се бил затичал след него, че прелетял над папурите и цопнал до перцето заедно с двете ракети в ръце.

В този момент нервите на майката не издържали и тя казала на бащата:

– Миличък, ще трябва да поговорим сериозно с детето.

– Това, което мислиш да направиш, миличка, не се нарича говорене, но аз нямам нищо против, ако смяташ, че ще помогне.

– Ох, сега ще го хвана за вратленцето, ще го пусна в реката, та да измием поне в някаква степен смрадта. Докато стигнем до града, в колата ни ще мирише явно на тиня и блато. След това обаче ще трябва да измислим някакъв начин да го убедим да спре с мързела и да полага труд.

– Ама щом иска по трудния начин да се помъчи, да пореве, да си посчупи главата, защо пък ще седнем ние да го учим? – възпротивил се бащата. – Я го остави! Най-накрая ще разбере, че за да стане добър в която и да е игра, включително и федербал, ще трябва малко да се потруди.

– Но ние ще дишаме тая смрад, нали? И сега нашата кола ще се усмърди и след това всеки път, като се качат хора в нея, ще ме питат: „Ей, в какво блато сте били, та така отвратително мирише колата ви?“.

– Ще закараме колата на автомивка, миличка, и ще я измием и отвътре, и отвън! И детето ще се отсмърди след една-две седмици. Ще изчеткаме ноктите му с четчици, ще го напръскаме по-обилно с дезодорант, ще го държим предимно в стаята му, ще сложим ароматизатори, от тези, дето изсмукват зловонията, и ще се оправи. Не се притеснявай!

– Не се притеснявай, не се притеснявай! Ама сега аз трябва да отида до блатото, нали?

– Е, чак толкова не можеш да искаш от мен.

– Защо все аз трябва да върша тези неща, а?

– Миличка, ти си по-силна и по-смела! Ако вляза в това блато, след това и двамата ще трябва да ни вадиш. Ще вземем да се заиграем сред папурите и жабите. По-добре извади само него.

Бамзи здравата бил затънал в тинята и започнал да стене.

– Мамоооооо, татиииии! – викал той.

Децата притичали до блатото и попитали:

– Какво правиш? И там ли взе да играеш федербал?

– Играя, но перцето ми е под водата и не мога да го извадя, защото съм залепнал – отвърнал Бамзи.

– С памперсите сме играли, а? А ти?

– Много тъпо, много тъпо! Само да изляза, като ви подбера с тези две ракети, ще ви измета от поляната.

– Ще излезеш от блатото по един-единствен начин и повярвай, въобще няма да можеш да се добереш до нас!

– Да, бе, да, много пък знаете!

А едно от децата казало:

– Виждам майка ти как е тръгнала насам и как гледа. Сигурен съм, че като те извади от блатото, няма да стигнеш до мен.

Бамзи си представил майка си и рекъл:

– Да, прав си. По-добре бягайте, за да не гледате падението ми.

– Ти цял ден ни се подиграваш и ни обиждаш, а ние да не гледаме падението ти?! Ще седим тук, даже ще те снимаме с телефоните.

– О, не! Само това не!

– Друг път ще бъдеш ли любезен с нас? – попитали децата.

– Е, добре… – промърморил Бамзи.

– А друг път ще играеш ли с нас? – продължили децата.

– Добре – смотолевил отново Бамзи.

– А като не можеш да победиш, ще седиш ли да се сърдиш и да прехвърляш вината върху друг?

– Я не прекалявайте! – оклюмал Бамзи.

Децата размислили.

– Хубаво, щом обещаваш да се държиш добре с нас, и това ни е достатъчно. Другото си е за теб. Няма да те снимаме с телефоните. Чао! – И те си тръгнали.

В този момент се появила майката с един дълъг кол в ръка. Закачила блузката на Бамзи, бавно го измъкнала от блатото и без да го доближава до себе си, по същия начин го пуснала в реката.

– Бамзи, оставям те, миличък, да се дезинфекцираш и след половин час ще си поговорим и за федербала, и за блатата.

Бамзи кимнал.

– Да, мамо, разбрах. Следващия път ще се постарая първо да науча правилата, да стана добър в това, което правя, и чак тогава ще искам да бъда победител. Хич не беше хубаво в блатото! Доста трудничко научих този урок.

Майката въздъхнала.

– Искам да видя как си го научил на практика.

Бамзи цопнал в реката и започнал да отмива тинята от себе си.