Как Бамзи започна да чете

Промяната – сбор от воля, време и енергия

Един ден Бамзи се събудил и както обикновено започнал да мисли какви може да ги свърши през настъпващия ден. Изведнъж му хрумнала смела идея.

Влетял в кухнята и съобщил на всеослушание:

– Мамо, татко, твърдо съм решен да променя себе си!

И майката, и таткото възкликнали в един глас:

– Е, промени се, де!

– Ще чета книги!

– Как ще четеш книги, Бамзи?! Още не знаеш добре азбуката.

– Няма значение. Смятам днес-утре да свърша с азбуката и да започна с книгите.

– И какви книги ще четеш? Готварски ли?

– Няма да чета готварски.

– Рибарски?

– Няма и рибарски да чета.

– Да не би вестници с кръстословици?

– Ама вие като че ли се шегувате с мен.

– И какви ще са тия книги, които ще четеш?

– Книги за промяна на малки деца.

– Само покажи къде ги продават, на килограм ще ги купуваме.

– Какво значи на килограм?

– Ами така: взимаш, взимаш, взимаш и направо ги мерят, и колкото кила излязат, ги взимаме без значение.

– Ама вие сте готови от вашите пари да ми купите книги, така ли?

– От една да има полза, все ще сме свършили някаква работа. Хайде, миличък, да действаме – тръгваме за книжарницата.

– Много се ентусиазирахте! По-спокойно, едва осем часът е и още не съм си изпил млекцето. А и съм по пижама!

– Да, прав си, малко се преентусиазирахме.

– Ей сега ще си изпия млякото, обличаме се и – газ! – отиваме направо в голямата печатница, където и има много книжарници.

– В печатницата – в печатницата! Където кажеш, там отиваме.

Бамзи се облякъл, измил си зъбите и казал на майка си:

– Ако обичаш, пооправи се малко, да си по-хубава, че все пак ще излизаме. Отиваме в книжарница!

Запалили колата и отишли направо в една огромна печатница, където се отпечатвали книгите на много издателства. Бамзи хвърлил бърз поглед на редицата книжарници по цялата дължина на сградата, след това влязъл важно-важно в най-голямата от тях и казал:

– Добър ден! Казвам се Бамзи.

– Добър ден! – поздравила го продавачката.

А Бамзи:

– Добър ден! Казвам се Бамзи.

Продавачката се усмихнала и казала:

– Добър ден!

Бамзи трети път тръгнал да се представя, но майка му го побутнала.

– Бамзи, какво искаш да кажеш?

А той ѝ прошепнал:

– Ами не знам как да ѝ опиша книгите.

– Искаш ли аз да ги опиша?

– Ааа, не, не, не! Ти ще започнеш да обясняваш за пакости и за дискусионните ми проекти. Тя, жената, сигурно ще иска да ми даде книги за луди. Не искам такива! Искам книги за промяна.

– Добре, тогава обясни ти.

– Ама ти излез!

– Ще изляза, щом трябва.

Майката излязла, седнала на тротоара пред книжарницата и занадничала притеснено през стъклото какво става вътре. Бамзи размахвал ръце, обяснявал нещо на продавачката, после скочил на бюрото, качил се на компютъра ѝ, след което взел да се премята по пода на книжарницата. Майката направо щяла да припадне. Продавачката гледала много съсредоточено Бамзи и слушала внимателно. Той ставал, ръкомахал, подскачал по прозорците, пак падал на пода, ахкал… Продавачката била изпълнена с жив интерес. Майката отвън така се смутила, че аха да влезе преждевременно, обаче забелязала, че вътре двамата си бъбрели оживено и явно разговорът бил много важен за тях. Приседнала пак на тротоара и само се молела точно сега друг човек да не влезе в книжарницата.

В този момент Бамзи се изправил, кимнал на продавачката, продавачката го гледала, гледала, гледала и накрая и тя кимнала. После махнали на майката на Бамзи да влезе.

Влязла тя – жълта, зелена, притеснена, – не знаела какво да каже за извинение, а продавачката се усмихнала.

– Много интелигентно дете имате, госпожо. Много добре обясни от какво точно има нужда. Знам няколко подходящи книги за него. Смятам да ви ги препоръчам, преценете коя ще купите.

– Взимаме всички! – казала радостно майката. – Колкото струват, толкова. Взела съм кредитната карта на мъжа ми, той е дал позволение. Ако ще се променя детето и ще става по-добро, купуваме всички книги. Ако трябва, ще назначим някого да му ги чете, само и само сутрин, като се събуди, да виждаме ангелското му лице спокойно.

Продавачката се учудила.

– Но вашето дете е много добро, госпожо, много интересно и приятно е. Толкова хубави идеи има!

– Да, да, да, много хубави идеи има, особено ако не ви е вкъщи – кимнала майката.

Продавачката продължила:

– Много, наистина много съм впечатлена от начина му на мислене.

– И от начина му на действие, госпожо, ще сте впечатлена, ако имате възможност да го видите – добавила майката.

Продавачката дала три книжки на Бамзи. Той много доволен ги взел в едно пликче, изправил гръбче и гордо-гордо закрачил напред.

Качил се в колата важно-важно, извадил книжките, седнал и започнал да ги разглежда. Помъчил се да прочете заглавието на едната книга, ама можеш ли да прочетеш нещо, като не знаеш добре азбуката! Мъчил се, мъчил се, мъчил се, но все не ставало.

Ядосал се, отгърнал на въведението. Опитал се да прочете нещо, но пак не се получило. Отворил на първата глава – те едни поредици от ситни букви, едни дълги думи, едни дебели абзаци. Ядосал се Бамзи и пъхнал книгата в плика.

Пристигнали вкъщи и майката ентусиазирано предложила:

– Бамзи, искаш ли аз или таткото ти да ти почетем? Може веднага да започваме.

– Вижте какво, дотук беше с четенето – отговорил важно Бамзи. – Аз вече съм голям, самостоятелен и ако ще се променям, ще се променям сам, като сам си чета книгите. Искам да знам точно какво пише, а не някой друг да ми чете, да пропуска изречение тук и там, да сменя някоя дума с по-прилична и като се умори, да ми каже: „Хайде, свърши!“.

– А какво ще правим, Бамзи? – попитала майката.

– Нищо! Вадя кубчетата с букви, вадя пъзелите с букви, вадя игрите с букви и започвам да сричам, докато ми посинее езикът. Ако видите, че ми е посинял, може да ми дадете чаша с млекце и после пак да ме оставите на мира.

– Ами добре – вдигнала рамене майката.

Бамзи затворил вратата на стаята си и отвътре взели да се чуват разни звуци. В началото били нечленоразделни: „УУУУААААЕЕЕЕИИИИИАААА“, после обаче започнали да стават по-ясни като „У, А, Ъ, Е…“.

Майката се зачудила: „Дали вече му посиня езикът?“. Надникнала през ключалката, ама не се виждало почти нищо, камо ли пък езикът! Виждала се част от стаята, ама чак пък езикът на детето да се види! Решила да попита, след което обаче си рекла: „Ако взема да попитам, ще му секна четенето. Сам ще си каже, ако му посинее“.

По едно време отвътре взели да се чуват срички: „ЗА, ЗА, ЗА, РА, РА, РА, АЗ, АЗ, АЗ, ЗО, ЗО, ЗО, ОС, ОС, ОС“.

Майката си казала: „Леле, какво четене пада! Направо страшна работа!“.

По едно време отвътре се чула съвсем членоразделна дума. Майката в първия момент си помислила: „Хммм, сигурно я е прочел сам!“.

В следващия момент осъзнала, че думата била „Мляяяко!“.

– Значи, не я е прочел – въздъхнала тя. – Да му нося млякото е дошло време!

Взела една голяма каничка, една чашка и влязла в детската стая.

– Бамзи, нося ти голяма кана, мамо, за да можеш да си сипваш в моментите на нужда.

Бамзи ентусиазирано съобщил:

– Виж, мамо, вече съм минал гласните, сега ще претичам през съгласните и до довечера думи ще се леят.

– Аз чух само една дума, ама тя май не беше прочетена.

– Освен тая дума скоро може да чуеш и думата „санд-вич“, думата „кекс-че“ или думата „дъв-ка“. Не, „дъвка“ няма да я чуеш, защото дъвката ще пречи на четенето.

– Добре, ако ги чуя, ще знам, че трябва да дойда.

– Е, ако чуеш думата „ма-мо“, също значи, че трябва да дойдеш, нали се сещаш?

– Добре, Бамзи.

И така, Бамзи през целия ден седял затворен в стаята си, редил от кубчета пирамиди с букви, редил пъзели с букви, игри с букви, игри със срички. Най-накрая взел да си играе сам на бесеница, което било доста трудно, защото знаел думата, страшно му било неудобно да не си познава буквите и хич не можел да се самообеси.

Привечер решил да опита да прочете първата книжка от детството си – една картонена книжка, която била с по едно изречение на страничка. Отворил на първата страничка, онази с кокошката. Там пишело: „Ко-ко!“. Отгърнал на страничката с пиленцето и прочел важно: „Пи-пи!“. После отишъл на страницата с кравичката, изправил гръбчето доволно и прочел: „Му-му!“.

Прочел цялата книжка за около една минута, излязъл, разходил се из голямата стая, погледнал майка си в очите и гордо съобщил:

– Първата книга вече е прочетена!

– Стига, бе! – не повярвала майката. – Наистина ли е прочетена? Коя от трите?

– Не от тия трите бе, мамо, тия трите ще ги чета после. Сега прочетох една книжка за животни.

– Ей, колко интересно, колко интересно!

– Сега смятам да прочета друга.

Влязъл в стаята и прочел за малкото меченце, което сутрин си събличало пижамката, миело зъбките, играело на кубчета и после казвало лека нощ на мама и на татко. Тази книжка била от четири странички.

Излязъл Бамзи, разходил се из голямата стая, погледнал баща си.

– Вече е добре да знаеш, че синът ти може да чете и е прочел две книжки.

– Стига, бе! – възкликнал бащата. – После притеснено го пипнал по челото. – Да нямаш температура?

– Съвсем не!

– Да не те боли коремчето?

– Че защо да ме боли коремчето?

Таткото внимателно го огледал целия.

– Добре. Очите ти изглеждат наред. Давай, продължавай! Ние тука ще постоим с майка ти… да попазим.

– Какво да пазите?

– Ами така… ако се наложи, да може бързо да реагираме.

– На какво да реагирате?

– А, на нищо – заизмъквал се таткото. – Влез си чети, Бамзи, влез, влез!

Влязъл Бамзи, а таткото се обърнал към майката:

– Миличка, страх ме хваща, като си помисля, че целия ден е бил толкова послушен! Ако това, дето му се е натрупало през деня, излезе, ще трябва да викаме на помощ не само пожарната, но и отряда за борба с бедствията.

– Не знам. Целия ден е спокоен! Отвътре се чува ту мучене, ту блеене, обаче нещо си прави там и е доволен.

– Ако знаехме по-рано, само игри с букви щяхме да му купуваме! Целия ден щеше да си седи вътре. А можеше и ние да не се тревожим толкова!

По едно време Бамзи решил да премине на книжка, която има по-дълги думи. Взел една с големи буквички, с широко междуредие, без преноси и започнал да чете.

Ама то трудна работа, беее! Седял, четял, седял, мъчел се – много трудно било! Започвал да чете едно изречение, но докато стигнел до края му, забравял началото и не можел да разбере за какво става дума. Пак започвал да го чете и си казвал: „Помни, помни!“, но докато стигнел до края, пак забравял за какво става дума в началото.

Решил да си записва, обаче как да свърши тази работа – започвал да пише първата дума, но и за половин час не можел да стигне до последната.

Тогава решил да слага по една картинка на всяка дума, така че да разпознава думите по-лесно. Ама и това се оказало голяма хамалогия! Лесно можеш да нарисуваш „топка“ и „куче“, но как да нарисуваш „нежен“ или „голям“, или „объркан“? Тези думи въобще не можели да се нарисуват!

Чудел се Бамзи какво да стори, чудел се и накрая си рекъл: „Най-добре просто да тренирам и ще стане. Ама дотогава промяната много ще изостане. Я най-добре да правя и двете неща – аз ще тренирам и ще чета, а мама ще ми чете вечер по една глава от книгите за промяната“.

Щом взел това решение, той излязъл от стаята си и заявил:

– Третата книга е трудна: има цели изречения, има вътре и питанки, и удивителни, тиренца и запетайки. Борбата е жестока и засега не е успешна. Имам нужда от подкрепа.

– От каква подкрепа, Бамзи? – попитали майката и таткото.

– От по-калорична храна, от по-мека възглавница и от по-мека светлина. А докато превзема последното укрепление, ще имам нужда вечер един от вас да идва да ми чете по една глава от новите три книги със ситните букви, за да напредвам и в промяната.

– Добре, ще ми е много приятно вечер да ти чета по една глава – казала майката.

– Пък аз ще ти се отблагодаря. Като станеш стара, грозна, сбръчкана и съсухрена и нищо не виждаш, ще ти чета вечерно време по една глава от някоя книга, която ти избереш.

– А може ли просто да стана стара, но без съсухрена, сбръчкана и другите работи, дето каза?

– Е, както искаш си представяй, че ще стане. Аз така си представям, че ще изглеждаш. Но обещавам, че когато не можеш вече да си четеш сама поради старост, аз ще ти чета.

– Това си е направо инвестиция в бъдещето, миличък. Сигурна съм, че и татко ти ще се включи да ти чете вечер. Ще стане голямо състезание кой повече да ти чете.

– Който повече чете, повече ще получи, когато остарее.

– Добре, добре, миличък, добре. Явно промяна ще има. Ела да ти прочета първата глава, маме! – и майката взела първата книга, отворила я, понечила да прочете първото изречение, но вместо това възкликнала: – А бе, Бамзи, каква е тая книга, дето си взел?

– Е, как каква? Нали дълго обяснявах на леличката.

– Ама тази книга не е ли за възрастни? – попитала майката.

– Виж какво, мамо, не коментирай книгата, а чети! Дума по дума, точка по точка! Не искам да разсъждаваш и да променяш тайно думите от книгата.

Майката започнала да чете. Вътре пишело: „Добре е човек през определени периоди от живота си да се свързва с огъня, водата, земята и въздуха“.

Майката побутвала леко очилата си, поглеждала Бамзи, а той:

– Четиии!

– Но, Бамзи, това не са приказки, мама!

– Виж какво, чети, че ще повикам татко и няма да има кой да ти чете на стари години.

– Добре, добре.

– Четеш и не коментираш! Каквото пише, това ще четеш.

– Но ако пише едни такива… по-особени неща, ще поспра.

– Такива неща няма. Това са хубави книги. Избрал съм ги след дълги обяснения.

Майката се примирила и зачела:

– „Добре е всеки ден по 45 минути или 1 час, в продължение на една седмица, човек да обърне внимание на водата. Отива до някоя рекичка, сяда на брега и започва леко да пляска с ръка по водата. Важно е да седи, да гледа водата, да слуша водата и да мисли само за водата. Най-добре е да откъсне едно цветенце и да почне да пуска листенцата във водата, като ги следи как отплуват надалече. Седи. Ако усети, че някоя мисъл се появява в главата му, например за сладолед или за бонбони – желирани или карамелени, е добре да пусне листенце по водата. Гледа водата, слуша водата, мисли за водата, усеща я и това е всичко.

След това е добре да отиде и да се свърже с въздуха. Най-добре е да легне в хамак, да започне да се люлее, да усеща как вятърът подухва, да го слуша, да го гледа. Много хубаво ще е, ако например пуска пухчета да летят. Може да седне на дърво или на висящ мост, да си клати краката, да пуска листенца и да ги гледа как се реят надолу. Може и семки да пуска, ама леки, така че по-дълго време да летят. А може и малки хартийки да къса и да наблюдава как въздухът ги носи. Да се заслушва във вятъра. Още по-хубаво ще е, ако има дим или пара. Седи и гледа как димът се носи нагоре, парата как се разстила. Мъгла ако има, да открие движение в мъглата, и въобще да се съсредоточи в това как въздухът движи нещата. И като повиси така в хамака или на дървото, е добре да се свърже с огъня“.

Тука майката станала малко напрегната, взела да преглъща и се чудела сега да чете ли, или да не чете. Бамзи обаче се намръщил, сложил детските си ръчички на кръстчето, нацупил устнички и майката си рекла: „По-добре да чета, че иначе…“ – не ѝ се разправяло.

И продължила да чете:

– „Добре е да се напали малък огън. Огънят трябва да е много добре обезопасен. До огъня, ако сяда дете, сяда и възрастен, който изпълнява ролята на пожарникар при нужда. Започва се с наблюдение на огъня. Гледа пламъците, слуша пламъците и ако отново се появи някоя мисъл за сладолед, бонбони или някакви други вкусни неща, хвърля една съчка в огъня и така се връща пак при него. Гледа огъня, слуша огъня, наблюдава как играят пламъците, какви фигури правят. Ако все пак родителите не са много склонни на такива „огньо“ истории, може и със свещичка да има резултат. Запалва се свещичка и се съзерцава пламъчето ѝ. И така, като се свърши и с огъня, най-накрая идва земята“.

И тук майката вече съвсем се притеснила, защото пишело, че е добре детето да закопае част от тялото си в земята. Майката рекла:

– Бамзи, какви са тези книги? Какви са тези работи, които ти чета?

Но Бамзи не обърнал внимание на въпросите на майка си, а само казал:

– Чети, чети!

След това пишело, че най-добре било да се прави, когато си на море – да се закопаеш в пясък и да усещаш земята. Най-важно било да усещаш тежестта на земята и как гравитацията те тегли към дълбочината на земята. И колкото по-добре си се зарил, толкова по-хубаво, защото по-силно ще усещаш как гравитацията те тегли към центъра на земното кълбо. И като свършиш с тези четири упражнения, така ще се изпълниш с енергия, че вечерта, като заспиш, с помощта на тази енергия ще можеш да преместваш много неща в сънищата си, така че да стигнеш до собствения си център.

– Леле, боже! – възкликнала майката. – Какво чета, Бамзи? Тези книги… май не си обяснил добре на жената. Тя сигурно е искала да ти даде приказки, но по грешка ти е дала тази книга. Трябва да я върнем и да вземем друга, например с африкански приказки.

– Чуй какво ще ти обясня – прекъснал я Бамзи. – Съвсем скоро – утре, вдругиден – съм го изчислил, че ще мога даже сам да си чета. Вече съм на големите букви. Утре, в края на деня, ще съм на малките, а вдругиден няма да има нужда ти да ми четеш. Така че не мисли какво пише в тези книги. Просто ми чети сега, пък след това аз ще си чета сам.

– Виж какво, моето дете – започнала майката, – каквото и да мислиш, не се опитвай да правиш упражненията от тази книга, без майка пожарникарка до себе си, че малкото ти дупенце ще стане не червено, а зелено на червени квадратчета, само ако те пипна.

Бамзи погледнал майка си.

– Виж сега, ако искаш да се променяш, аз нямам нищо против – заедно ще го направим. Аз ще те кача на един клон да висиш и ще си пускаме отгоре с тебе семчици и листчета. Голям кеф ще бъде! Но ще трябва да те кача на дъб, за да може да те удържи, че като гледам каква якичка си станала напоследък, ако седнеш на някоя брезичка, бая пукане от трошене на клони ще се чуе, докато стигнеш до земята.

– Бамзи! – изчервила се майката.

– Всъщност, маменце, ще ти трябва въжен мост, защото няма толкова здрави хамаци, а въжените мостове като цяло висят на железни въжета. Щом седнеш, можеш да размахваш краченцата си, железата, ще те удържат.

– Ще ти кажа аз на теб, ще ме удържат! – възмутила се майката.

– А, да, ще трябва да открием и някоя по-голяма река, защото, ако седнеш в някое поточе, ще прелее.

– Искаш ли да ти чета още, или вече ти се спи?

– Добре, добре, маменце, само се шегувах. Много си сладичка, много си добричка. Чети, за да довършим главата, че не разбрах този център какъв център е.

– За центъра се разказва в друга глава. Тука пише само, че тази енергия ти е необходима, за да се промениш. И когато влезеш в сънищата си, трябва да можеш и там да се променяш.

– Не ми прочете докрай главата и това много ме изнервя.

– Не я прочетох, защото ти се ядосах.

– Как се променяш? Какво променяш? Какви сънища?

– Нощно време, докато спиш, пише тук, е същото както през деня. Както през деня работиш и вършиш разни неща, така и през нощта можеш да ги правиш, докато спиш. И нощно време можеш да се променяш.

– И какво правим сега с тебе, мамче: къпане, копаене, висене, малко пиро-миро огньове и после нани-нуни-гун. И промяната си станала! – обобщил Бамзи.

– Ами според тази първа глава горе-долу си е така.

– Ей, маме, маме, ама пък да видиш още колко глави има! Всеки ден ще си имаме работа с тебе. И така май от сутрин до вечер ще ни е пълна програмата.

– Ами щом ще сме по програмата, Бамзи… Само че в нея не пише откъде ще идват парите и храната.

– Не пише, защото си имаме тате.

Майката го погледнала изненадано.

– Да, да. И как татко ти ще е съгласен ние да висим с тебе по дърветата, да си веем краката, да наблюдаваме летежа на семчици, да пляскаме в поточета и да пускаме цветни листенца по водата, а той да опъва по цял ден на работа?! Защо си мислиш, че и той няма да поиска да дойде да седне в едно хамаче и да слуша вятъра?

– Значи, ще трябва да се редуваме, маме – един работи, а двама почиват.

– Най-интересно ще е ние двамата с татко ти да се гушнем в хамачето – засмяла се майката.

Но Бамзи веднага я прекъснал.

– Такова хамаче още не са направили, маме. Други мечти, други мечти! Може, както ти предложих, на едно въжено мостче да се гушнете, ако искате.

– И тогава кой ще работи? – попитала майката.

– Не знам. Тогава ще е сложно. Ще трябва да харчите от спестяванията си.

– Ами добре, добре. Хайде, ще го помислим. Сега спи, миличко, и се променяй! На мен не ми пречи да ти чета по една глава вечер, но да не вземеш да правиш някакви експерименти без придружител!

Родителите на Бамзи прибрали от цялата къща всички кибрити и запалки. Спрели централния кран на водата, да не би Бамзи да вземе да си прави рекичка из апартамента. Заключили прозорците с допълнителни ключалки, да не би да си пусне краката да висят навън, и специално изнесли саксиите да са заключени на терасата, да не вземе да се зарива с пръст от тях.

Но това не помогнало на родителите на Бамзи да се почувстват по-спокойни. Цяла нощ се редували да дават дежурства. Сутринта били като пребити. Бамзи станал, изтичал в кухнята, а там седели майка му и баща му с огромни тъмни кръгове под очите.

– Ей, тази моя промяна не ви се отразява добре – казал той. – Преди, като правех бели, сутрин ме посрещахте с усмивки, с надежда, а сега се събуждам, и хем се променям, хем все едно цяла нощ някой ви е държал будни и ви е бил.

– Няма такова нещо, Бамзи, не се притеснявай, всичко е наред – казали майката и бащата.

И така, Бамзи започнал втория ден на промяната. Затворил се в стаята и се заел да чете книга. Отвътре се чувало: „Тииииигааааан пппппппъъъържжжжжии яяяяяйййцеее“. После за дълго време наставала тишина и изведнъж се изстрелвали по няколко думи: „С масло и сирене“. После пак тишина и някъде на букви като „З“ и „Ж“ обикновено гласът на Бамзи се извисявал: „ЖЖЖЖЖЖЖЖ“.

Целия ден отвътре се разнасяли разни звуци, песни и най-вероятно танци, ако се съдело по топуркането. Бамзи ту четял, ту нещо стенел. Никой не разбирал на коя книжка е, обаче важното било, че четял здравата.

По някое време Бамзи се провиквал: „Млякооооо“. Майката и таткото се обърквали първоначално, че може би чете, обаче, когато се чувала три пъти една и съща дума и тя все била „мляко“, те загрявали, че явно детето вече е жадно.

От време на време Бамзи гордо излизал от стаята, крачел и казвал например:

– Конят яде овес! Конят яде овес!

– Кой кон? – примирено питал таткото.

А Бамзи:

– Това е цяло изречение, което сам прочетох – врътвал се на пети, влизал в стаята си, затварял вратата и отново започвали да се чуват разни викове, звуци и думи.

В края на втория ден Бамзи излязъл и заявил:

– Толкова е уморително това четене, че сили нямам вече да чуя втората глава за промяната. Утре ще ми я прочетете. Лека нощ!

Легнал си и заспал.