Как Бамзи се подготви за гостуването при едно бебе сладуранче

Пример

 

Една сутрин Бамзи се събудил, протегнал се както обикновено и казал:

– Мамо! Татко! Днес е прекрасен ден за малки деца!

– Да, Бамзи, знаем, че е хубав ден – усмихнали се майката и таткото, – защото е специален, и искаме да ни обещаеш, че днес ще бъдеш извънредно добро дете.

Бамзи се протегнал.

– Ама как да ви обещая такива работи, като това ще си е чиста лъжа! Аз не мога да лъжа! Вие нали сте ме учили да казвам истината.

– Добре, Бамзюк – кимнала майката, – може ли поне да се опиташ днес да си добро дете?

Бамзи въздъхнал.

– И това ми звучи като лъжа. Мога да ви кажа, че ще се опитам, ама то ще си е чисто подвеждане. – После завъртял игриво очички и попитал: – Мамо, татко, какво ще правим днес? Какво приключение ще има?

– Чак приключение… – подхванал бащата. – Хайде да закусим и ще го обсъдим.

Бамзи не можел да си намери място от нетърпение.

– Ще ходим на цирк? Или в лунапарк? Ще стреляме с пушки на стрелбището?

– Не, не, чак с пушки няма да стреляме – спряла го майка му. – И в лунапарк няма да ходим. Нещо по-различно ще е.

Но нищо не можело да възпре Бамзи.

– Значи, щом така ме подготвяте и си мълчите, и се гледате заговорнически, явно ще е нещо много яко! Да не би да ме водите на водна пързалка, а? Водна пързалка, джетове, нещо такова ли ще е, а? А?

– Не, не, няма да има джетове, ами ще е нещо… – уклончиво отвърнала майката.

А Бамзи не спирал да пита:

– Добре, няма да има джетове! А като няма да има джетове, какво ще е, а? Я кажете, къде ще ме водите? Да не би да ходим на някое друго място, а? Какво ще правим? Да не би нещо боулингче, нещо такова, а?

– Не, ще ходим на гости.

– А, да не би там да имат три малки момиченца с дълги плитчици, които мога да подръпвам?

– Не, няма никакви плитчици, дори няма никаква коса.

– Плешиво момиченце?! О, не! Хич не искам да я виждам тогава! Кой знае каква е грозотия!

– Не, не е момиченце, а момченце.

– И какво е това момченце без коса? Да не е болно?

– Не, ще ходим на гости на едни роднини, които си имат малко бебенце.

– Еха, играчка! – възкликнал Бамзи. – Възможност да се проявя като баща! Веднага съм готов да експериментирам. Ще бъда добър родител. Ще се грижа за него, както вие за мен. Ще бъда страшно строг: никакви подскачания, въртения, викания! Ако започне да ми плаче, веднага ще го заплаша, че ще стои наказан в ъгъла пет минути. И въобще, ще бъда един истински баща. А мога и майка да му бъда, защото то нали няма кой да му е майка. Така че ще викам през цялото време и ще пищя всеки път, когато мръдне малко по-рязко. Ще повтарям постоянно: „Не, недей, ще паднеш. А, ужас, не, не! Не издържам. Сърцето ми!“.

Бамзи се хванал за сърцето, строполил се на пода и взел да рита с крака.

– Бамзи, тая работа хич не е смешна! – рекла майката. – Ако обичаш, престани да се подиграваш!

Бамзи се изправил.

– Добре! Готов съм за срещата с бебето! Ще трябва да се въоръжа с пистолет с капси. – Майката го погледнала и преди да успее да каже каквото и да било, той добавил: – Добре, добре, без капси, че може бебето да се изплаши. Значи, само с пистолет. Ще си взема специална червена пиратска кърпа за главата и гумени ботуши.

– А за какво ти е пистолет, Бамзи? – попитал бащата.

– Как защо? Трябва да охранявам бебето, да го опазвам! Само да изскочи някоя муха, и аз вдигам пистолета и правя: „Па!“. А ако някой комар заплаши малкото бебче, гръмвам го директно във въздуха.

– Добре, добре – махнал с ръка бащата, – а защо ти е червената пиратска кърпа?

Бамзи го погледнал учудено.

– Е, как защо, нали трябва да съм красив? Кое бебе ще иска някаква грозотия за баща?

Бащата кимнал с разбиране.

– Аха, такива ли са красивите бащи? Казвай ми ги тия работи, аз не съм знаел.

– Ами такива са! Аз можех и като красива майка да се облека, ама ще е малко прекалено да си сложа токчета и червило, тъй че само с пиратската кърпа ще се правя на красив.

– Ами защо са ти ботушите? – полюбопитствал бащата.

– Много ясно – бебето, като вземе да пикае и да повръща, да не си цапам краката.

– Че то да не е гейзер? Нали е бебе! – засмял се бащата.

– А, бебе, бебе, знам ги аз бебетата! Дадеш им две капки мляко, а после два метра напред плюе.

– Ами добре – надигнал се от масата бащата, – като си готов, може да тръгваме.

Бамзи изтърчал в стаята си, обул си ботушите, вързал червената кърпа на главата, мушнал един пистолет на колана и нарамил раница, пълна с минерална вода.

– Защо мъкнеш тая тежка раница? – изненадал се баща му.

Бамзи отговорил важно:

– Бебето може да се претопли. Ще го охлаждам! Ще сипвам постоянно вода в шишето му и ще го наливам, както вие ме наливате мене. То нали е с памперс, ще има къде да пишка – чиста работа! А не като мене – по цял ден да тичам напред-назад до тоалетната! Сигурно вече минерална вода пускам.

– Бамзи, ти много на сериозно си се взел като родител – гушнал го бащата.

– Ами да, същият като тебе ще стана – ще гледам строго бебето. И същият като майка ми – ще пищя, ще ахкам и ще охкам. И ще го карам да работи! Бебе, не бебе, ще трябва да работи – да си сгъва пеленките, да си опъва чаршафчето. Така де, няма да става бебе лентяй и да си живее безхаберно. На мен не ми минават такива работи. И ако си хвърли биберона на земята, за ръка ще го водя до мивката да си го мие.

– Чак за ръка до мивката няма да може да го водиш, защото то е много малко и още не може да ходи – обяснила майката.

– Ще го влача! – настоявал Бамзи. – Щом си хвърля биберона, трябва да се учи на труд, да си го мие сам.

– Как ще го влачиш? Това да не ти е мечето, да го хванеш за единия крак и да му се удря главата по стълбите?

– Не може ли така?

– Не! Категорично не! Бебето не може да се влачи за единия крак и главата му да се удря по стълбите! Бебетата се гушкат по специален начин и главичката им се придържа отзад.

– Охо, вие още малко със стерилни ръкавици ще ме карате да го пипам!

– Естествено, трябва да си измиеш ръцете, иначе ще му се изприщи кожата.

– Добре, добре! Хайде, давайте ми го това детенце, да ми падне в ръчичките, че вече не издържам! – казал Бамзи и взел да потрива длани.

Докато пътували в колата, майката и бащата притеснено се споглеждали, а Бамзи седял отзад и си представял как точно ще се грижи за бебето. Много бил замислен дали ще му се удаде, затова мълчал и наум си разсъждавал по въпроса.

Щом стигнали пред къщата на бебето, бащата слязъл, погледнал го и казал:

– Бамзи, ти вече си голямо момче, имаш пистолет и гумени ботуши – дръж се като мъж! И моля те, направи така, че всички да се чувстваме комфортно! Поне салатата да мога да си изям!

Бамзи се усмихнал.

– Тати, обещавам да го гледам това бебе толкова добре, че три салати да можеш да изядеш! Ще бъда толкова добър гледач, че ще ни дадат специална стая в къщата, за да можем да седим постоянно на гости и да им гледам бебето. Аз нали имам вашия пример. А по-добри родители от вас не познавам!

Бащата го целунал, хванал го за ръка и влезли.