Как Бамзи използва скоч и будилници, а накрая стана „хитрата сврака с двата крака“

Каквото посееш, това ще пожънеш

 

Случвало се понякога покрай пакостите на Бамзи майка му чак да се хване за косите, да почне да ги скубе и да казва: „Ах, ах, ах, ах!“.

Една сутрин Бамзи се събудил грейнал и викнал с цяло гърло:

– Искам братчеее!

И настъпила тишина.

– Искам рибкааа! – чуло се след малко.

Майката притеснено се обърнала към таткото:

– Бързо да тичам да го вадя от кревата, че току викнал: „Искам един тиранозавър рекс!“ и тогава ще я оплескаме съвсем. – И хукнала към детската стая.

– Искам…

– Тихо, тихо, тихо! – прекъснала го майката от вратата. – Чухме двете желания вече. Това не е Коледа, по десет желания наведнъж! Две са достатъчни.

– А, две, две! – погледнал я игриво Бамзи. – Тъкмо щях да си поръчам един тиранозавър рекс, ама влезе.

– Знаех си, че трябва да тичам бързо към стаята – усмихнала се майката.

– За рибката ще се справиш, за бебето – не знам, ама за тиранозавъра бая щеше да се озориш.

– Да, със сигурност. Колкото и да те обичаме с татко ти, надали щяхме да можем да ти родим едно тиранозавърче.

Бамзи погледнал майка си изумено.

– Ама големи глупости говориш бе, мамо! Как може жена да ражда тиранозаври?

– Шегичка, Бамзи! – уточнила майката.

Бамзи се зачудил.

– Ама щеше да е много интересно, наистина… откъде щяхте да ми намерите тиранозавър?

– Хайде, хайде, оправяй се вече и да тръгваме! – подканила го майката.

Отишли да закусват и Бамзи пак понечил да вика, но майката го прекъснала:

– Бамзи, свършихме с виковете тази сутрин. Запомних желанията. Утре сутринта, като се събудим, ела да слушаш пред моята врата аз какво ще викам.

– Ааа, аз ще ти сложа лепенка на устата – рекъл Бамзи. – Хич не желая да слушам! Ще викаш сигурно: „Искам послушно дете! Искам дете, което не прави бели!“. Тия няма да ги слушам аз!

Майката обаче била на друго мнение.

– Няма да се разберем така! Щом ти викаш, и аз ще викам сутринта.

Бамзи се приближил до татко си и зашепнал:

– Тате, трябва да отидем до железарията.

– Защо бе, Бамзи, ми шептиш на ухото? – изненадал се таткото.

– Трябва ми една лепенка – скоч – от по-широкия.

– Е, защо пък ти е скоч?

– За две неща. Хммм… за залепване на нещо… във формата на топка. Изпуска ми топката… и като я омотая, омотая, омотая със скоч, съм сигурен, че няма да изпуска.

– Това е добра идея, за да не изпуска въздух, ама защо пък със скоч? Не може ли да я залепиш с лепило?

– Точно тая „топка“, тате, ако я залепя, много бой ще ям след това. Затова по-добре със скоч да я увия, пък после ти можеш да ѝ махнеш скоча, докато аз тичам да се крия.

– И защо ще се криеш, докато размотавам топката?

– Стига пита, тате! Много е важно да залепим утре сутринта топката, че що въздух ще изпусне… После ще трябва да стана добро дете.

– Че то е хубаво да станеш добро дете! Значи, няма да купуваме скоч.

– Нали ти казах, че е за две неща! Да ходим да го купим, аз после обещавам да ти помогна да вземем да оправим малко неща вкъщи. Може да сглобим някой шкаф, да ти помогна колата да измием…

– Бамзи, не ти е чиста работата, миличък! – погледнал го подозрително бащата. – Откога взе и да помагаш? Този скоч май не ти трябва за добри дела.

Бамзи се замислил.

– Как бе, тате!? Аз съм ученик, скоч винаги ще ми потрябва. Ще си залепя тетрадката по математика и разни други неща, много е важно, особено утре сутринта. Ще трябва да навием и часовника. Нали ти казах, за две неща ми трябва.

– Откога пък взе да ставаш рано, пък и часовник да ти навием? Човек обикновено с топ да гръмне до главата ти, ти не мърдаш, а сега рано сутринта с часовници ще ставаш. Бамзи, притесняваш ме! Представям си какво ще стане, ако майка ти разбере.

– Не, не! Не казвай на мама! – пребледнял Бамзи. – Моля те, недей! Тя е много притеснителна и чувствителна – веднага ще си помисли, че искам някоя беля да свърша. А не е точно така! Не е точно така!

– Добре – метнал го на конче бащата. – Хайде, отиваме в парка и на връщане ще минем да вземем един скоч.

– Ако нямаш пари, да си взема от моите, да съм сигурен, че ще го купим.

– Бамзи, откога взе да харчиш парите си? Започваш да ме притесняваш много! Нещо тук не е наред.

– Не бе, тате, аз, защото съм добро дете и искам да ти помогна по-бързо да купим скоча.

Отишли, купили скоч. Бамзи навил два будилника, един телефон, обадил се на „Услуги“ и си поръчал събуждане, заседнал в леглото и започнал да чака майка му да заспи. А майка му, като зърнала какви приготовления текат, взела да се тревожи и казала на бащата:

– Мили, това дете нещо седи в леглото, наредило едни часовници – не е чиста тази работа.

– Ами! Не се тревожи, нищо особено няма. Някаква топка ще оправя и седи сигурно и си мисли как точно да я направи.

Майката легнала, загасила лампата и попитала:

– Миличък, да не стане някоя грешка?

– Няма да стане, не се тревожи! – успокоил я бащата. – Ела се гушни, ще те пазя.

Но майката не била спокойна.

– Дай да го сложим да заспи, да не стои буден, че се изнервя и после става кисел, плаче, сънува лоши сънища…

– Добре – съгласил се бащата, – аз ще отида с добро да го сложа, че ако идеш ти, не е сигурно какво ще се разиграе.

Отишъл бащата, целунал Бамзи и му казал:

– Хайде, миличко, лягай си!

– Тате – погледнал го сериозно Бамзи, – а може ли и ти да навиеш телефона си за всеки случай и ако ти звънне, на пръсти да дойдеш да ме събудиш?

– Защо бе, Бамзи, да те будя?

– Не, не, не, не си навивай телефона! В никакъв случай! Не, ти трябва да спиш дълбоко и мама трябва да спи дълбоко, и всички трябва да спят дълбоко, и аз трябва да спя дълбоко. И въобще пълно дълбоко спане трябва да има, защото не знам иначе.

– Обещаваш ли ми да легнеш вече да спиш? – попитал бащата.

– Всичко обещавам само ако приспиш мама!

– Добре – кимнал таткото, – сега ще отида да ѝ дам вълшебна целувка за заспиване и съм сигурен, че ще заспи.

Бамзи седнал в леглото, загасил лампата, изчакал, след малко видял, че угасва лампата и в стаята на майка му и баща му, гушнал си коалата и заспал.

Зазвънял първият будилник. Бамзи се надигнал и затъркал очички. Толкова му се спяло, че името си не можел да каже. Тръгнал към вратата, залитнал, блъснал се, паднал, седнал. Рекъл си: „Оле, колко е тъмно, колко е нощ! Как стават тия хора толкова рано? Аз само знам да си лежа и да си спя, а сега гледай колко трудна работа трябва да свърша!“. Но се стегнал и си казал: „Няма значение, отивам да ѝ залепя устата, щото, ако вземе да ми викне: „Искам послушно дете!“, после гледай ти какво ще стане – ще има да слушам до края на живота си! Просто не знам как ще издържа“.

Тръгнал на пръсти, но внезапно си помислил: „Мале, ама като ѝ се отлепи устата, после какъв ли вик ще издаде? Просто си представям дупенцето ми синьо, червено и лилаво едновременно. Дали си заслужава да чуя втория вик вместо първия?“.

И седнал пред стаята на майка си и татко си, и взел да се чуди кой от двата вика иска да чуе: да стане послушен до края на живота си или да му посинее дупенцето от бой след втория вик? Седял и се чудел, седял и се чудел и не можел да реши. Представил си първо, че майка му извиква да е послушен, и направо тръпки го побили: „Оле, оле, оле, оле, само не това!“. После обаче си представил как татко му отлепя лепенката от устата на майка му и се чува един страшен вик. И си представил синьото си дупенце и пак тръпки го побили: „Ай, ай, ай, ай, как боли, как боли!“. И се хванал за дупето.

Седял Бамзи, чудел се и накрая тръгнал към стаята си да си ляга. „Край! – мислел си. – По-добре послушен, отколкото насинен!“. Но внезапно се спрял и промърморил под носа си: „По-добре насинен, но непослушен!“. Врътнал се и пак се озовал пред стаята на майка си и татко си. Но после отново се разколебал и тръгнал към леглото си. И така си се разхождал напред-назад, докато взело да се развиделява. Слънцето вече се канело да се покаже, а Бамзи още се щурал а насам, а натам. Ту си казвал: „По-добре непослушен, но с напляскано дупе!“. А след малко си мислел: „Ай, ай, не искам напляскано дупе! Не мога, не мога!“.

И докато Бамзи се разхождал така, взела, че звъннала алармата на телефона и трябвало бързо да се действа. Бамзи си казал: „Ей, толкова скоч, толкова будилници, толкова звънци! Бе, я дай да ѝ залепя устата, пък аз ще се скрия и тя ще си повика, повика, пък после, като ме намери, вече ще ѝ е станало мило за мен и може и да не ме напляска“.

Влязъл на пръсти в тъмното и се заел да омотава, омотава, омотава, омотава – така омотавал, че най-накрая вече не знаел какво омотава. Излязъл на пръсти, върнал се в стаята си, качил се на един от шкафовете, най-най-отгоре, и се скрил зад плюшените мечета. И по едно време се чул вик:

– Искам добродетелно детенце! Добричко и благо, от най-прекрасните на земята!

И в тоя момент се чуло и едно:

– Мммммммм!

Очите на Бамзи се напълнили със сълзи, защото разбрал, че ще чуе и двата вика едновременно: първо вика на майка си, а след това вика на баща си. В тъмното бил налепил баща си целия в скоч. Седял зад плюшените мечета разтреперан и си казвал: „Остави, че ще съм добродетелен, ами ще съм добродетелен със синьо дупе! Как можа да ми се случи?! Да си бях лежал и спал! А сега гледай какво чудо стана!“.

Мученето се усилило страховито, вратите се блъскали страшно, столове се бутали и падали. В следващия момент някой влетял в стаята на Бамзи с шут. Бамзи усетил как пердетата чак се разтреперили. В средата на стаята седял тати, целият облепен със скоч, едва дишащ, пръхтящ и от очите и ушите му хвърчали огън и жупел.

Майката на Бамзи, цялата разтресена, тичала около него и само подвиквала:

– Миличък, миличък, чакай! Миличък, чакай! Миличко, ей сега ще махнем скоча, чакай, миличко!

Но в отговор получавала такова ръмжене, че отскачала на три метра назад. Въпреки това не се отказвала и продължавала:

– Не се ядосвай, не се ядосвай! Само не пипай детето, не пипай, че нещо ще му счупиш! Моля ти се, само не детето, после ще се разберем с него!

Хванала майката, отлепила скоча и рекла:

– Просто не мога да си обясня кой му е купил тоя скоч, като знае Бамзи какъв е пакостник. Ако разбера кой му го е купил, такъв скандал ще му извъртя!

А бащата, като я чул, се замислил и я погледнал леко пребледнял, защото загрял, че майката много се е ядосала за покупката на скоча, и решил, че не е добра идея да си признае, че той лично е замесен в цялата тази история. И така, разсеяно се загледал нанякъде. Но майката бързо се досетила какво става и казала:

– Аха, мълчиш! Явно ти си купил скоча!

Бащата кимнал смутено.

– Ами като си купил скоч на такова дете, хайде да те видим сега! Ще си носиш последствията.

– Ама той каза, че е за една топка!

– Каква ти топка бе, човек! То и твоята глава е като топка и изпуска въздух, ама надали трябва буквално да разбираш думите му.

– Той само да ми падне, ще се научи следващия път да ми казва истината за нещата, които му трябват. Все повтаряше – „за две неща“ и не каза второто. Заблудата си е чиста лъжа. Ще си изясним с него тези неща. Половин истина си е цяла лъжа!

– И какво очакваше да ти каже: „Мили татко, купи ми скоч, защото утре искам рано сутринта да стана и да те овържа като едно пашкулче, и отвътре от гъсеница да излезеш като пеперуда?“.

– Ама какви ги говориш?!

– Ами не става така, просто не става! Трябва да се разберем с него, че всяко нещо има граница. Не може да си прави такива шеги! Цялостно решение ни трябва!

– Ами да, не може да прави такива шеги! А ти представяш ли си, миличка, да си отидем с тебе на пазар, да си купим двамата по една ролка със скоч и утре сутринта напълно случайно двамата да сме си навили телефоните и да се разходим до детската стая?

– Е, как не те е срам такива неща да приказваш?

– Че що да ме е срам? Аз не бях ли досега омотан? Я да го омотаем, да види какво е!

– Как ще омотаем детето? То е малко, може да се задуши.

– Че аз като съм голям, не може ли да се задуша? Хич не ми говори! Два големи скоча от по-широките и утре сутринта, в 5 часа, те будя с телефона! Кажи му, че може да се появи, няма да се разправям с него.

– По-добре го набий, само да не го омотаваме!

– Ааа, не си познала, миличка! Като пашкул – от една малка гъсеница да видиш каква пеперуда ще излезе! Ще постои вътре, ще постои и такова добричко ще излезе – като пеперудка ще лети и ще пърха с крилца. Добричко, добронамерено, истинско ангелче! По мъжки – през опита ще се разберем с него.

– Но как може такива неща?! Как така ще си омотаем детето?!

– Каквото посял, това ще пожъне. Отивам за скоч – и излязъл.

– Бамзи, изпълзи, червей малък, където и да си се скрил! Няма да ядеш бой – огледала се майката..

– Няма да ям бой, ама чух какво ще ям.

– Е, няма точно да го ядеш, а само ще ти полепне.

– Не искам да ми полепва, не искам да го ям.

– Да го ядеш, това щеше да е по-гадно, все пак трябваше да го дъвчеш.

– Ти се шегуваш!

– Е, шегувам се, какво да правя!

– Мамо, гушни ме!

– И да те гушна, и да не те гушна, няма да помогне.

– Нали вече си изкрещя думите да съм добро дете? Е, добро ще съм!

– Ами да, това е чудесно! А според стратегията на татко ти, утре ще станеш и още по-добро.

– Мамо, какво е това „Каквото посееш, това ще пожънеш“?

– Ами, ако един ден ядеш много, много и на другия ден ядеш много, много, много, а на третия ден ядеш много, много, много, след един месец какво ще стане с тялото ти?

– Ще стана дебел като кит.

– Ами това е, миличък, каквото посееш, това ще пожънеш. И след като, докато баща ти спи, си отишъл и си го омотал със скоч и той, като се е събудил, се е изнервил и е станал кисел, какво смяташ, че ще се случи?

– Ай, ай, ай, ай, голяма жътва ще падне, мамо, чак трактор ще ми трябва!

– Да, миличък, ти доста си се постарал, много семенца си сложил в земята, сега ще трябва да събереш това, което са родили.

– Добре, мамо, добре. Дай да се гушнем! Хайде, ще стана една какавида утре.

И майката го целунала по челцето.

– Ела за млекце, миличкото ми, мама да ти даде да си пийнеш! Хайде!

– Аз се опитах да изхитрувам, вие моите желания да изпълните, а не аз вашите, и после пак да изхитрувам с лепенката, а тя каква стана. Като почнеш да хитруваш, така се оплиташ, че направо не ми се мисли. Гушни ме, мамо! Добър ще съм вече. Дано на тате, като се разходи, да му поразмине както обикновено.

– Дано! Дано всичко да се подреди по-най-добрия начин за всички.

Прегърнали се двамата и отишли да пият топло млечице.