Как Бамзи стимулираше майка си да пищи често и продължително

Накъдето е насочено вниманието ти, там отива и енергията ти. А времето на Земята изтича неусетно

 

Един ден, рано-рано призори, на майката на Бамзи ѝ се присънило Нещо. Разбудила се и какво да види: Нещото!!!

– Аааааа! – запищяла тя.

А Нещото казало:

– Мамо, мамо, аз съм, аз съм – Бамзи, Бамзи!

– Бамзи, ти ли си? – попитала майката несигурно и пак запищяла: – Аааааа!

– Мамо, мамо, аз съм! – заповтарял Бамзи.

Тази сутрин той се бил събудил раничко и решил малко да се поразкраси. Застанал пред огледалото и първо си сложил едни обеци, после едно герданче, след това си вързал с ластичета опашки на косата и оттам, като се почнало – едни ружове, едни гримове, едни сенки, едни работи!

Цели петнайсет минути майката не могла да спре да пищи. И не заради това, че нямало да може да пъхне в пералнята дрехите и да ги изпере. И не заради това, че нямало да може да измие лицето му, а защото ѝ бил унищожил всички помади, които стрували много, много пари и били събирани през годините с дълъг труд.

Майката седнала на леглото и сложила ръце на кръста.

– Бамзи, в пералнята или в миялната да те вкарам?

Бамзи искал да я изненада, а пък то какво станало.

– Мамо, недей, недей се ядосва! – помолил той.

Но майка му така била ядосана, че чак се задъхвала.

– Избирай сам! Може и с прахосмукачката малко да те поизчистя.

– Май по-добре да вляза да се изкъпя – свил раменца Бамзи.

– За кога ще се къпеш? – не мирясвала майка му. – Кой ще те чака да се къпеш? Най-добре да те пусна в пералнята на една центрофуга и да се приключва.

Бамзи разбрал, че този път работата била сериозна.

– Мамо, ти нали имаш тоалетно мляко? С едно памуче ще се изчистя.

– Какво тоалетно мляко? Какво памуче? Как можа да се нацапаш така? – говорела тя несвързано.

– Добре, добре, няма повече да правя така. Кажи сега, мамо, как да оправим нещата?

– Какво да ги оправяме бе, Бамзи? Събираме всички неща, изхвърляме ги и забравям, че съм ги имала.

Бамзи погледнал мило майка си.

– Мамо, ти си толкова красива! За какво са ти тези червила? Сутрин, като те видя колко си красива, и се чудя защо слагаш гердани и обеци. И без тях си най-красивата майка на света.

Лицето на майка му се отпуснало, станало ѝ хубаво от тези думи и видяла нещата и от смешната страна. Тогава двамата си направили весела фотосесия – тя по пижама, а Бамзи шарен като дъгата.

След работа майката се срещнала с приятелки и им заразказвала какви ги бил свършил Бамзи сутринта.

– Много бели прави, много! Но след това така фино ме приласкава. Сигурно и утре сутринта, като се събудя, първото нещо, дето ще кажа, ще е „Ааааа!“. Кой знае какво ще е сътворил!

– А знаеш ли – започнала една от приятелките ѝ, – че като се вгледаш в нещо, то става важно? Цялото ти внимание е погълнато от него. И колкото повече го  гледаш, толкова по-важно става. Тогава забравяш за другите неща и се объркваш.

– Каква е връзката? – не проумявала майката. – За Бамзи ти разказвам, а ти ми говориш за някакво гледане и вторачване. Не мога да те разбера.

– Просто е – заобяснявала приятелката. – Когато се втренчваш в този принц Бамзи, по цял ден мислиш само какви бели ще направи, какви работи ще забърка и тъй като се интересуваш само от него, на теб нищо не ти се случва! Колкото повече се втренчваш в Бамзи, толкова повече бели ще прави той.

– Нищо не схващам – рекла замислено майката. – Понякога и Бамзи ми приказва такива неща, от които нищо не ми е ясно. Обясни ми.

– Виж сега – продължила приятелката, – започни да обръщаш внимание на себе си! Сутрин, като станеш, и момченцето е омацано с червило, виси на полилея, сложило е панталоните на татко си или очилата на дядо си, не му обръщай никакво внимание. Вниманието пази за себе си. Където е вниманието ти, там отива енергията ти.

– Шегуваш се, нали? – учудила се майката. – Ако го видя да виси с панталоните на татко си, дето съм ги гладила два часа, и с очилата на дядо си, дето съм ги купувала…

– Не ме слушаш внимателно – прекъснала я приятелката. – Колкото повече внимание му обръщаш, толкова по-зле ще става. Остави го да се оправя, а ти се грижи за себе си. Сутрин, като станеш, сложи си червило от това, което е останало, среши си косата, направи си хубав чай, обуй си обувките с високи токове и ела да се видим и да си приказваме, без да се ядосваш. Като няма кой да обръща внимание на магариите му, Бамзи ще спре да ги прави и ще започне да се грижи за себе си. Дай му пример.

– Ааа, това май е като историята с черешите – замислила се майката. – Наскоро я разправях на моя Бамзи. Имало една купа с череши и майката избирала най-хубавите и ги давала на детето си. Така то, като пораснало, се било научило да избира най-хубавите и да ги дава на другите. Ти да не ми казваш, че понеже аз пищя и се напрягам от белите му, той не спира да ми прави номера?

Нейната приятелка кимнала.

– Не знам приказката за черешите, но знам, че е хубаво да опиташ да промениш нещо.

Майката се прибрала у дома. Върнал се Бамзи от училище много доволен, въртял очичките и мигал едновременно. И като че очаквал майка му да го попита: „Маме, какви ги свърши днес?“ и после да се хване за косите и да вземе да ги скубе. Майката обаче се усмихнала, казала му „Добър ден“, целунала го и повече никакво внимание не му обърнала. Бамзи се зачудил какво става: цял ден бели бил „творил“! За какво въобще да се прибирал вкъщи, ако нямало с кого да сподели какви ги е свършил днес? Обаче майката нищо не питала.

В този момент звъннал телефонът. Обаждала се учителката на Бамзи.

– Госпожо, добър ден! – поздравила тя. – Трябва да ви споделим, че синът ви днес… – И заизреждала цял списък с лудории.

– Добре – спокойно отговорила майката.

– Ама не се ли притеснявате? – изненадала се учителката.

– Не аз, а той трябва да се притеснява – отвърнала майката.

След телефонния разговор майката седнала да пили и лакира ноктите си. Бамзи доста се попритеснил. „Цял ден бели правя, а тя не пищи – мислел си той. – Цял ден съм се трудил, старал съм се, що ум съм изхабил, та да ги измисля и свърша всички тия лудории, а тя дори не си скубе косата!“

„Сигурно нещо ѝ е лошо – решил той – и ще трябва да ѝ врътна някой номер малко да я освести.“ Седнал Бамзи и започнал да умотвори. Седял на килима, чешел се по главата и се чудел: „Какво да направя, че да я накарам да пищи, както си пищи обикновено, а не да си пили ноктите! Какво е седнала да обръща внимание на себе си вместо на мен!“.

Решил, че ще изимитира нещо страшно. Ще вземе някой електрически уред, ще го занесе на чешмата и ще пусне вода върху него. Тъй като знаел, че от ток и вода се умира, очаквал, че майка му с един плонж, като художествена гимнастичка, ще прелети над масата, ще падне върху мивката и в последната секунда ще успее да спре водата.

Нищо такова!

Взел Бамзи електрическата кана за затопляне на вода, тайничко я изключил от контакта, отишъл на чешмата и се заел да я мокри – отгоре, отдолу, отстрани…

Майката го погледнала.

– Това е електрически съд, нали знаеш?

– Да, знам! – кимнал радостно Бамзи.

– Мокриш го в момента – отбелязала спокойно майката.

– Е, да, мокря го! – закимал бързо Бамзи. – И отгоре, и отдолу го мокря!

– Наясно си какво става, когато се срещнат ток и вода – казала майката и продължила да пили ноктите си.

Бамзи мокрил каната, мокрил каната, но майка му не спирала да пили ноктите си…

– Ти да не си болна? – притеснил се той.

– А, не, не съм болна. Много съм си добре.

– Ама нещо не е наред… не пищиш.

– А, само така ти се струва – пищя си, но тихичко.

– Не те чувам!

– Може и да не ме чуваш. А може пък и да не пищя.

– Ама, мамо, мокря каната, бе! И отгоре, и отдолу!

– Е, да, нали го обсъдихме?!

Бамзи видял, че с тази кана явно нямало да я притесни. Затова отново седнал на килима и се замислил: „Ммм, какво се случва тук? Мммм?“.

Голяма скука било да не става работата с белите. Толкова скучно му било, че решил да вземе да напише поне едно домашно. Отишъл в стаята си и седнал да решава задачи по математика.

Майката изпилила ноктите си и надникнала в стаята на детето да види какви ги върши.

– Леле, Бамзи, да нямаш температура? – не повярвала на очите си тя.

– Защо пък да имам температура?

– Пишеш домашни!

– Е, да, пиша си.

– Без да те караме?

– Ами, много е скучно тука и какво да правя – пиша домашни, толкова ми е скучно.

– Леле! Я да ти премеря температурата, маменце, нещо да не ти е зле.

Взела термометър, мерила, мерила – здраво било детето, нищо му нямало. По едно време се сетила, че явно оня трик на приятелката ѝ действал, и веднага ѝ се обадила.

– Чуваш ли гласа ми?

– Е, чувам го – отвърнала приятелката, – крещиш с пълна сила в слушалката!

Майката се засмяла.

– Е, тук ми е гласът, не съм пищяла днес нито за секунда – нито съм прегракнала, нито съм нервна.

– Какво искаш да ми кажеш? За какво ми се обаждаш? – изненадала се приятелката.

Майката обяснила:

– Послушах те. Днес се правя на ударена с мокър парцал.

Приятелката се заинтригувала.

– Ааа, и какво стана?

– Сега пише домашни по математика.

– Ех, миличка, аз три момчета съм отгледала, да не мислиш, че тия трикове ги знам случайно? Чак на третото дете се научих какво да правя, на първите две си пищях от сутрин до вечер.

Майката ѝ благодарила, зарадвала се, че била научила нещо ново, и отишла при Бамзи.

– Предлагам баланс да намерим. Хем да не ни е скучно, хем да е спокойно вкъщи. И за мен да има време и внимание, и за теб, и за татинка също.

Бамзи я гледал, гледал и рекъл:

– Е, да, моля те, защото има голяма опасност да стана някой отчаян зубрач.

Целунали се те и щастливи легнали да спят.

 

Photo: Mr. Neven Krcmarek