Как Бамзи чу приказката за човека с големите претенции

Промяната

 

И така, една сутрин Бамзи се събудил и заскачал в леглото.

– Олѐ! Започва един прекрасен ден!

Майка му влязла в стаята, целунала го по главицата и казала:

– Бамзи, пожелавам ти днес да си много разумен!

А той си помислил: „Е, няма начин!“. Но се усмихнал на майка си и рекъл:

– Да, мамо, дано да съм!

В момента, в който майката излязла, той се претърколил на килима, взел да рови нещо из шкафа си и набързо нахвърлял на земята голяма купчина играчки, дрехи, книги… Влязла след няколко минути майката и попитала сякаш между другото:

– Бамзи, какво правиш? Търсиш ли нещо?

– А, бях почнал да си приготвям дрехи – отговорил той, – но после изведнъж забравих какво правя и взех да си ги хвърлям просто ей така.

Майката поела дъх и попитала спокойно:

– Дали не може случайно, като си взел да ги хвърляш ей така в тая посока, сега да вземеш да ги хвърляш ей така в обратната посока, така че да влязат в шкафа подредени?

Бамзи се изненадал от предложението.

– На мен пък въобще не ми пречат и така! Тука нека да си стоят, аз ще си ги взимам всеки ден от земята – все ще свърши някой ден купчината. Ще ги употребя и ще отидат за пране.

Майката хич не била съгласна.

– Ама не може да ходиш по тях и да ги тъпчеш. Аз съм ги гладила!

Мислите на Бамзи обаче бил поели в друга посока и той разсеяно отговорил:

– Е, какво, да не би пък да ти пречат? Ти каква работа имаш в моята стая?

Майката клекнала до него.

– Ехо, Земята вика Бамзи. Така не може! Хайде, двамата ще ги подредим!

Бамзи свил рамене.

– Добре, от мен да мине, хайде, ще ги подредим двамата, ама повече ти! – И започнал едва-едва да подрежда нещо.

Майката бързо-бързо прибрала всичко, а Бамзи взел да се лигави.

– Ооо, тия дрехи не ми се носят! Ооо, сега не ми се оправя леглото! Ааа, и закуска не ми се приготвя! – И се тръшнал на земята.

Обаче майката, понеже знаела, че в съседния апартамент живеело едно малко момиченце, което по същия сценарий постоянно създавало интриги между майка си и баща си, се обърнала и излязла от стаята. Хич дори не удостоила Бамзи с внимание. А той си мрънкал, че това не му харесвало, онова не му харесвало, а тя от другата стая му казвала: „Аз отивам да си се оправям сама по моите собствени дела. Оправяй се и ти сам!“.

Отишла майката, оправила си леглото, облякла си хубави дрехи, сложила си червило, направила си косата, приготвила си ароматен чай, а Бамзи все още седял така и се жалвал. Майката му се провикнала:

– И да се жалваш, и да не се жалваш, все тази!

Бамзи съвсем се бил разлигавил.

– О, ама това не ми харесва, това не ми харесва, това не ми харесва…

Майката тогава му предложила:

– Ей, Бамзи, ела да ти разкажа една приказка за очилата.

Бамзи се киселял здравата.

– Каква приказка ще ми разправяш! Не виждаш ли колко зле съм се облякъл и нямам закуска, и не ми се ходи на училище, и тоя креват няма да ти го оправям, ако искаш да знаеш, и въобще няма да чистя с прахосмукачката никога, никога!!!

Майката продължила да си пие чай с наслада.

– Добре, аз не държа да ти разказвам приказката за очилата, но ако случайно ти е интересна, ела.

Бамзи се довлякъл, като кривял лицето си и се плезел по един странен начин, след това седнал демонстративно върху масата и рекъл:

– Разказвай ми, ако още искаш!

Майката смръщила вежди.

– Няма да ти разказвам, ако се държиш така. Ако искаш да слушаш, седни на стола.

Бамзи се свлякъл на стола и изкривил жално лицето си.

– Добре, разказвай.

И майката започнала да разказва много интересна приказка за един човек, който много обичал розовия цвят. Купувал си розови панталони, розови тениски, розови обувки, боядисвал си розови стените, купувал си розова кола, розова запалка… Обаче срещнел ли някого, чиято колата била бяла или синя, казвал:

– О, простак! Погледни го тоя – дори не е с розова кола!

Като срещал някого, който бил с дънки, не се стърпявал да изрече:

– Оле, тоя пък какъв е! Нищо не разбира! Сини дънки! Страшна безвкусица!

А ако срещал човек, който имал черна коса, веднага замърморвал:

– Ама, този как може да не си е сложил розова перука! Ау, много е зле, много е зле! Ужас направо!

И така, постоянно бил недоволен. Бил недоволен от хората по улиците, бил недоволен от автобусите, бил недоволен от колите, бил недоволен, че небето е синьо, бил недоволен, че слънцето е жълто. Страхотно недоволство го обземало, като се разхождал в планината и дърветата не били розови. Ставал нервен и раздразнителен и само се чудел с кого да се скара. Ако някой нещо му кажел, той веднага започвал да му обяснява:

– Ама ти какъв си такъв! Не виждаш ли, че дори не си розов, а ми говориш! Аз съм с розови дрехи, а ти? Погледни се как си облечен! Сложил си някакви бели дрехи и си седнал да ми говориш! Какъв си мислиш, че си?!

Много нещастен бил. Все бил недоволен. Ядосвал се, че кашкавалът не е розов, ядосвал се, че сиренето не е розово – нищо вече не му се ядяло, нищо не му било приятно.

Един ден при него дошла възрастна жена и му казала благо:

– Ей, светът не може да стане в цвета, който ти си харесал. И не може да вземеш една четка, с която да боядисваш всичко в розово само защото на теб така ти допада. Но можеш да си купиш едни вълшебни очила – розови – и като ги сложиш, всичко ще виждаш в розово. Ако ми дадеш едно левче, ще ти дам такива очила – предложила му жената.

И той се сопнал:

– Абе, какво левче ще ти давам! Ти какво разбираш от моето розово? Я се погледни, че дори не си розова!

– Едно левче, това не са много пари – продължила жената с благ глас. – Искаш ли да опиташ?

– Не, не искам! – отсякъл мъжът.

Обаче в този момент дошла съпругата му, а тя била толкова отчаяна и толкова уморена от неговото мрънкане. Тя самата нямала розова коса и розови очи и не била розова на цвят, дори не всичките ѝ дрехи били розови, и толкова ѝ било омръзнало той да се оплаква от нея, че дала левчето и помолила:

– Моля ви, сложете му очилата и да се свърши с тая мъка!

Жената му поставила розови очила с пищна розова рамка. Погледнал човекът през тях и що да види: съпругата му станала розова! И жената станала розова, и къщите станали розови, и небето станало розово, и колите станали розови. Ехе!

И изведнъж той се почувствал толкова щастлив и разбрал, че не е трябвало през цялото време да се мъчи да променя другите, а просто да промени себе си и така да стане щастлив.

Бамзи чул тази приказка и съвсем оклюмал.

– И сега какво? Левче ли искаш?

Майката се усмихнала.

– О, не! Аз няма да ти дам тези неща за едно левче. Повече пари ще ти искам.

– Няма да ти дам, няма да ти дам! – завикал Бамзи. – Нито стотинчица няма да ти дам! Аз събирам парички да си купувам важни неща, не мога да ги хабя за някакви си очила. И въобще аз нямам нужда от очила, нямам проблем с очите. Който има проблем и е стар, да си купува очила!

– Ти явно не разбра приказката – рекла спокойно майката.

– Е, как да не съм разбрал? – възразил Бамзи. – Да предлагаш да слагаш очила на хората и с болни очи, и със здрави очи, за да станат очилати като магарета?!

– Ама защо реши, че като магарета стават хората с очила? – зачудила се майката.

– Е, може да не са като очилати магарета, а като очиларки, като змия очиларка.

– Откъде пък се сети за тази змия? – попитала майката.

Бамзи обаче продължил, без да слуша:

– С едни облещени като слоница очи да стана! О, не, не, не, не! Това не е за мен! Слагай си очила, каквито искаш – сини, зелени, червени, всеки ден си ги сменяй, но мен не ме закачай! Няма аз да си кривя носа, да ми става гърбав от тежестта на очилата! Хич не ща! И да ми клепнат ушите! О, не, не, не, не!

Майката обяснила:

– Бамзи, в тази приказка бабата каза на човека да не се опитва да променя света, а да промени себе си. И тези очила са символични, Бамзи, те не се слагат наистина на носа, а всеки ги прави вътре в себе си сам. Започва да вижда света в цветовете, които обича, а не ходи да променя или боядисва хората. И не може да седиш и да мрънкаш за това или за онова, и да си недоволен, че тоя не е такъв, а оня не е онакъв. Другите са такива, каквито са, а ти трябва да намериш начин да ги виждаш положително.

Бамзи въздъхнал:

– Пак взе да говориш едни врели-некипели, дето не ги разбирам. И сега, да ти кажа, отивам да се облека, да ям и тръгвам на училище, че като ми заговориш, главата ми започва да пуши.

Майката го погледнала замислено.

– Сега може и да не си разбрал приказката, но тя вече е записана в мозъка ти и като дойде време, ще я разбереш. И тогава току-виж си станал щастлив човек.

Бамзи я целунал.

– Аз съм си много щастлив, ама ти не си го разбрала!

Майката кимнала.

– Е, да, не съм го разбрала, но сигурно някой ден ще го разбера. А сега ти пожелавам да имаш прекрасен ден, много хубав и пълен с приятни емоции!

Бамзи я погледнал.

– Какви емоции съм си подготвил за тоя ден… Довечера учителката, като ти се обади, и на тебе ще ти се оправят емоциите.

Бамзи вече бил облечен и с раница в ръка на вратата. Майката му се усмихнала, целунала го по челото и му казала:

– Пожелавам ти да си добричък днес! Чао, миличък!

Бамзи ѝ помахал.

– Чао, мами, дано да съм разумен, дано да съм добър. Очилата да си сложиш, довечера да те видя щастлива. Чао, чао!

– Ще си ги сложа! Всичко е опитност и възможност за развитие и за теб, и за мен – и му изпратила въздушни целувки. – Всичко е за добро!