Как Бамзи, след като чупи и би яйца, се побра в мивката

Чуваш. Разбираш. Опитваш. Можеш

 

Бамзи се събуждал рано сутрин, изпълнен с ентусиазъм и щастие, готов за приключения. Тъй като често отказвал да се променя, му се случвало едно и също нещо отново и отново.

Една сутрин Бамзи се събудил и докато въртял очички, още преди да се измъкне от леглото, влязла мама.

– Добро утро, миличък! – казала тя. – Как си?

Той я погледнал.

– Много съм щастлив, мамо! Днес ме очаква един прекрасен, слънчев, празничен ден.

Майката го погледнала мило и си казала: „Леле, днес сигурно ще е голямо чудо! Щом ще е такъв празничен ден, кой знае какви ще ги наизмисли!“.

А Бамзи препуснал в галоп към кухнята.

– Гладен съъъм! Гладен съъъм! Какво ще ми дадеш да ям?

Майката попитала:

– Ама защо аз трябва да ти давам да ядеш? Защо сам не си направиш закуска? Да не си малък? Вече си ученик.

– Че като съм ученик, да не съм ученик по готварство? Аз съм ученик по български и математика.

Майката поклатила глава.

– Ти може да не си ученик по готварство, но ние си нямаме готвачка вкъщи, която да ти готви, така че е хубаво и ти да вършиш част от домакинската работа.

Бамзи се сепнал.

– Ааа, домакинската работа?! А защо, като бях бебе, ти ми готвеше, а пък сега вече не можеш да ми готвиш? Да не би нещо да те е домързяло, а?

Майката спокойно му отговорила:

– Е, хубава работа? Защо пък да ме е домързяло? Толкова години съм ти готвила, защото си бил бебе и не си можел да ми помагаш. Вече си голям и трябва да ми помагаш, аз остарявам.

Бамзи обаче не бил убеден в тази работа.

– Хич да не си ги измисляш тия! Гладен ще стоя ей така, но няма да започна да готвя!

– Ами това си е твоят корем – свила рамене майка му, – тъй че ти решаваш дали ще стоиш гладен, или не. Аз в момента не мога да ти направя закуска. Ако искаш – яж, ако искаш – не яж.

Бамзи нацупил устни, тръгнал към стаята си и се троснал:

– Ми, няма пък да ти ям! – сложил си раничката и тръгнал на училище.

Но коремчето му взело да стърже, взело да го присвива и той си рекъл: „Ох, гладен съм, какво да правя? Няма пък да ѝ кажа, че съм гладен и ще стискам“.

Станало обяд. Прибрал се от училище, обаче вече свитки му излизали пред очите от глад. Викал си: „Няма да ѝ казвам, че съм гладен, ама няма и да готвя и така ще стоя!“.

Обаче вече мнооого бил гладен.

Повъртял се, повъртял се и разбрал, че работата няма да я бъде така. Отишъл до хладилника, отворил го, ала вътре имало някакви работи, които не му се ядели много.

– Ооо, тогава ще наготвя както мога. Ако ще чак таванът да разбере, че съм готвил!

Решил да чупи яйца. И понеже не бил запомнил как се чупят, се захванал по класическия начин за чупене да пробва – като засилел яйцето в стената, то щяло да се счупи и отдолу трябвало да го чака с чиния, и – хоп! – щял да го изпържи.

Хванал едно яйце, засилил го – прас! – успял да го счупи. Много се зарадвал, че е счупено. Обаче като взел да го събира, имал трудности, защото парченца и от мазилката, и от черупките попаднали в чинията. Решил: „Аз ще го разбия на омлет и няма да си личи, че има черупки и мазилка“.

И започнал да го разбива. Обаче не знаел как точно се разбива, взел една дървена лъжица и заудрял по яйцето в чинията. Бой, бой, бой на яйцето, бил го, бил го, само че чинията не издържала и се счупила. Със стъкла вече битото яйце не можело да се яде и затова Бамзи си казал: „Добре, няма да бия яйцата, ами дай някаква друга технология да измисля. Значи, няма да ги ям бити. Ами какви да ги ям?“. Чудил се, чудил се…

Сетил се, че някои хора правят друсан кебап, и си рекъл: „Това сигурно е лесно – хващаш, друсаш го, друсаш го и става. Ама какво ли е кебап?“.

Отворил хладилника, гледал, нищо не му заприличало на кебап и си казал: „Явно кебап няма да друсам, я да помисля за нещо друго“.

Вече бил много гладен. Спешно трябвало да яде. „Какво ли да си направя, какво ли да направя?“, мислел си. И изведнъж се сетил – „Кашкавал пане!“. Кашкавал имало, ама как от кашкавал ставало кашкавал пане, ето това не му било много ясно. Взел кашкавала, гледал го, гледал го, гледал го и тържествено заявил:

– Кашкавале, стани пане!

Кашкавалът обаче хич не щял да стане пане, а Бамзи вече бил безкрайно гладен и започнал да мисли: „Добре де, как точно изглеждаше кашкавалът пане?“. Сетил се, че е жълт, гледал го – и този бил жълт. Да, но онзи бил топъл. И рекъл: „Ааа, мама, като прави кашкавал пане, е топъл. Значи, за да стане топъл кашкавалът пане, трябва да го стоплим“.

Метнал кашкавала на котлона, обаче той не станал пане, ами се разтекъл по цялата печка и замирисал. Бамзи взел да стърже, котлонът изглеждал доста зле – много бил загорял.

„Добре де, защо не стана? Какво забравих?“, зачудил се Бамзи. По едно време се сетил, че в шкафа имало тенджери и тигани. „Аха! – рекъл си. – Знам какво да сготвя! Взимам една тенджера, слагам я на котлона и после пускам вътре разни неща.“

Взел тенджерата и отворил хладилника. И що да види – картоф. Грабнал картофа и го пуснал вътре. Обаче тоя картоф бил малко неизмит и много необелен. На Бамзи това не му направило особено впечатление. Казал си: „Я, картофът е кръгъл. Да вземем още нещо кръгло“. Гледал, гледал, гледал, взел един лимон. Пуснал лимона вътре. Пак заоглеждал хладилника. Гледал, гледал, гледал какво още можело да пъхне. Взел една наденичка и заедно с найлона пуснал и нея.

И се зачудил: „Това сега дали прилича на супа?“. А после си рекъл: „Хмм, това си е направо манджа. Обаче аз си спомням, че то не ставаше само така. Май трябваше и вода да му се сложи“. Сипвал, сипвал вода, включил котлона, само че нищо не ставало. Гледал, гледал, гледал – нищо. А той бил сложил студена вода. Минали пет минути – нищо не се случвало! Минали десет минути – нищо!

Взел да се кара на печката:

– Така значи, а? Ще ме саботираш? Сложих супа на котлона, а ти не щеш да я вариш? Ще ме саботираш, а? Така значи – за мама ще готвиш супи, а за мен не щеш? – Завъртял се и неволно бутнал тенджерата на земята.

Обаче водата вътре каква била станала? Топла! Леле, като писнал, като заподскачал! Скочил на шкафа. След това в мивката, пуснал студената вода, седнал си вътре, зъзнел си и си плачел.

– Гладна маймуна! Гладна маймуна! Оставиха ме гладен, опарен, жаден да си седя в мивката!

И в този момент в кухнята влязла майка му. Като видяла стената – писък; като видяла кашкавала – писък; като видяла пода, покрит с гореща вода, – писък; като видяла Бамзи с опарените крачета, с крокодилски сълзи в очите, настанен в мивката – сърцето ѝ се свило и попитала:

– Какво правиш бе, Бамзи, в мивката? Къпеш ли се?

– Хич не се къпя! – изхлипал той. – Опарих си крачетата. Виж ми ги!

Майката рекла:

– Що бе, Бамзи, се изгори?

– Защото не ме храниш, държиш ме гладен! – завайкал се той. – Ще умра от глад! Погледни ме колко съм слабичък, нямам мазнина по себе си! Мозъчни клетки не са ми останали! Как да изкарвам шестици, гладувайки?

Майката го извадила от мивката и внимателно намазала с мехлем изгорените крачета.

– Кога пък толкова гладува бе, Бамзи? Спомням си, че сутринта те домързя да си направиш закуска, ама чак пък да си гладувал… И сега какво правеше в кухнята?

– Ами готвех – обяснил той.

– От кого научи тези рецепти?

– Че защо трябва да уча рецепти? – изненадал се Бамзи.

– Не взе ли поне книга, та да прочетеш как се готви?

– А, ще чета книги! Много добре знам как става! Взимаш яйцето и го разбиваш. И като го разбиеш, после го биеш, биеш, биеш и хайде, става на омлет.

– Чул си нещо, но не си го разбрал – въздъхнала майката, а после предложила: – Бамзи, а не е ли по-добре следващия път, когато не знаеш нещо, да попиташ, да се научиш да го правиш, и чак тогава да експериментираш и твориш? Ако например не си сигурен, е добре да прочетеш книжка или пък да вземеш да звъннеш на тати или на дядо, или на мен по телефона.

Бамзи се надул.

– Ще питам аз, ще питам! То пък да не е толкова трудно да се готви?! Всеки може да го прави.

Майката кимнала.

– Е, сигурно всеки може да готви, ама не всеки може да се събере в мивката с ръцете и краката едновременно, да вие и да рони сълзи, че се е опарил. Добре че водата е била само топла, а не вряла. Следващия път, ако се опариш, веднага си слагаш мехлем за изгаряния, а не седиш в мивката да ме чакаш. Тубите с мехлема се намират на най-горното рафтче на хладилника. Това сме го обсъждали много пъти!

Бамзи се свил.

– О, мене много ме боли! Страшно много!

Майката казала:

– Боли те, не боли, сега ще почистиш, защото няма кой да чисти след теб заради глупостите, дето си свършил.

– Аз съм ранен! – заоплаквал се Бамзи. – Много съм болен! Не мога нищо да чистя! И съм гладен, и болен едновременно! Аз съм нещастен, съсипан! И ти как може така да се отнесеш с мен?

Майката любезно му подала мехлем против изгаряния, един парцал, една метличка и лопатка, а преди да излезе от стаята, казала:

– И когато си готов, мъничък мой, може да ме извикаш, за да ти покажа как се правят яйца на очи, за да можеш следващия път да си ги приготвиш. Пък, ако искаш някоя друга рецепта да научиш, аз с голямо удоволствие ще ти покажа, за да станеш един самостоятелен, голям, хубав, здрав, млад мъж, който може да се грижи сам за себе си.

Бамзи бил много обиден – не стига че досега бил готвачка, ами трябвало и чистачка да става. И се тръшнал.

– Няма да ѝ чистя! Няма да ѝ ям! Гладен ще си умра! Ранен, гладен, но никога чистач! – и се изнизал към стаята си.

Майката нищо не казала, но и ядене не приготвила.

Върнал се бащата от работа, отворил вратата и попитал:

– Какво е станало тука?

Не последвал отговор.

А той:

– Какво е това нещо, на какво прилича тая къща? Това катун ли е, или дом?

Майката съвсем спокойно отговорила:

– О, въобще не питай мен! Отиди в детската стая при Бамзи.

Бамзи само като чул баща му как пита, на пръсти лекичко излязъл, хванал една лопатка, скрил се под масата и казал:

– Татко, татко, аз съм под масата, чистя, чистя! Ти просто не ме видя! Всеки момент ще е готова кухнята, чисто новичка ще стане.

Таткото бил уморен от работа и хич не му било приятно да се прибере и да не може да си почине.

– Какви са тези дивотии? Какво е това нещо?

Бамзи, чистейки, отговорил:

– Аз малко се обърках с един експеримент с готвенето, но мама ми обясни как да се справя и заедно с нея ще изкарам един курс по готвене. Аз много ще се постарая! Един път ти ще готвиш, един път – мама, един път – аз. Вече съм голям и ще помагам.

Бащата бил толкова озадачен от думите на Бамзи, че отишъл при жена си за разяснения.

– Какво не е наред тук? Детето иска веднъж аз да му готвя, веднъж ти да готвиш, веднъж то да готви. Да не е решило готвач да става?

Майката казала:

– Вече е ученик. И готвач ще стане, и чистач ще стане, и перач ще стане. Всичко, което ние с тебе правим, и той ще го прави. Голямо момче е, а ние остаряваме – скоро няма да можем да се справяме, той ще ни е отмяна.

– Леле, боже! – ахнал бащата. – Жено, Бамзи каква отмяна ще ни бъде, миличка? Погледни го, че само глупости са му в главата! Рано е още за отмяна. Трябва да му уври кратуната малка.

Майката обаче отвърнала:

– Детето ни е добро и много умно. Постепенно глупостите ще излетят от главата му, но уменията, на които сега го научим, ще си останат и тогава само ще се смее на спомена за разбитите яйца. Трябва да има умения и да се научи на труд.

Бащата помислил, помислил и предложил:

– Добре, миличка. Хайде сега да му помогнем и след това тримата заедно да направим вечерята.

Отишли, целунали Бамзи по едната бузка и по другата, заедно почистили и приготвили най-вкусната вечеря на света. Още един ден от детството на Бамзи преминал в интензивно учене на житейски уроци.