Как бързият Жожо осигури работа на ключаря

Толкова деликатен, толкова съвършен

 

Имало едно време, но кога точно не се знае, едно малко момченце, което се казвало Жожо. Той бил много специално и изключително добро дете, ала бил толкова припрян, че му казвали Жожо Припрянков. Майката на Жожо била мила и спокойна жена и много го обичала.

Жожо бил много послушен в училище, учил си всички уроци и изкарвал шестици, само дето понякога в бързината пишел първата цифра на задачата и направо отговора, а госпожата, незнайно защо, не ги признавала тези… А също и на диктовките пишел първата и последната дума и бил много объркан защо и на тях не му пишели отличен. Изключително напрежение имало в часовете по английски и по български, защото той имал кратка система за записвания само с първата и последната буква на думата, а учителките никак не били доволни. Опитал се и по пеене да пее само първите и последните части на песните, но и там не станало. Макар в бързината, с която се движел, никой да не можел да му насмогне, учителките били много внимателни и наясно, че той е много умно дете и си знае, просто много бързал.

Един ден Жожката се прибрал вкъщи и казал:

– Мамо, днес съм решен да ти помагам!

Майката попитала:

– И как точно си решил да ми помагаш?

– Ами, така, да ти разработвам компютъра съм решил.

– Какво значи това?

– Еми, ще седна, ще помогна на копчетата да работят по-добре, на мишката да работи по-добре, екранът даже ще работи по-добре, вътре всички части и вентилатори също – и аз ще ти помагам.

И майката казала:

– Ааа, така ли ще ми помагаш? А някаква друга помощ не знаеш ли?

Жожи казал:

– Ама това е много отговорна работа. Аз ще правя пет-шест неща едновременно – и за мишката ще се грижа, и за копчетата, и за екрана.

Майката казала:

– Хайде, помогни ми, ама само половин час.

Жожо с голям ентусиазъм седнал, включил една игричка и почнал да цъка. Натискал мишката, биел по копчетата, викал и, без да иска, чак плюел по екрана… След половин час майката влязла и казала:

– Ааа, Жоже, ти освен, че го разработваш, и го къпеш ли? Много добре, той целият е протекъл, а сега вземи го малко забърши, да не се наводнят съседите отдолу.

Жожо се притеснил, взел едно парцалче и изчистил монитора и клавиатурата, изключил го и казал:

– Мами, а искаш ли с друго да ти помагам?

Майката казала:

– Ами да, интересно ми е, я да видим какви предложения имаш?

– Примерно сега да сляза долу и да почистя в колата ти, ако съм изпускал разни неща, ще ги изхвърля и така да оправя колата отвътре.

– Много интересно предложение, я слез да видим какво ще направиш.

Дала му ключа, казала му кое копче да натисне на дистанционното и след малко отдолу се чули сподавени викове. Майката отворила прозореца и какво да види – Жожо седял, подскачал около колата и викал:

– Мами, мами! Какво направих, мами?

– И какво направи?

– Не знам точно как го направих, но успях да заключа ключа на колата вътре и сега вече не можем да я отворим.

Майката казала:

– Е, това е много сложно, бе Жожка, как го направи? Ти се шегуваш.

Слязла майката разтревожена долу по чехли, гледа – колата заключена, ключът вътре, няма влизане, няма излизане и казала:

– Жожи, как го направи?

– Ми… ей така, ключът беше вътре, аз натиснах за заключване и толкова бързо затворих вратата, без да искам, че всъщност тя се е заключила с ключа.

Майката била стъписана.

– Леле, Жожи, много си бърз, това никой не може да го направи.

Жожо с гордост се огледал.

– Бърз съм, бърз съм. Ти го извади, аз ще ти покажа как става пак.

На майката изобщо не ѝ било до това да ѝ показва още веднъж как става, защото трябвало да викат ключар и да разбият ключалката. Обадила се на таткото и той казал:

– Спокойно, имаме резервен ключ. Сега ще отключим.

Дошъл бащата, намерил резервния ключ, отключил, извадил ключовете и в този момент Жожката, за да им покаже колко е бърз, грабнал ключовете, скочил вътре, натиснал копчето за заключване и затворил вратата. Погледнал гордо.

– Видяхте ли? Пак можах.

Майката почти припаднала, а бащата, целият пребледнял, казал:

– Жожо, затвори и двата ключа…

А Жожо гордо отвърнал:

– Естествено, нали това исках да ви покажа! Колко съм бърз!

Таткото казал:

– Само че трети няма.

– Е, как няма, дай ще се обадим на дядо.

– Виж сега, това, че майка ти ми се обади и аз имах ключ, не значи, че всичките ни роднини имат по един ключ от тази кола.

Жожо тогава се засуетил.

– Леле! Какво ще правим? Да чупим стъклото!

Майката казала:

– Ааа, само това не, моля ти се! Не! Нищо не чупим.

Жожо предложил:

– Ако не искате да чупим стъклото, може с бормашина да пробием една дупчица на вратата и после с един шиш да проврем през дупката, да набучим ключовете и да ги извадим през дупката, а после да отворим вратата.

Таткото казал:

– Жожо, а някакви други идеи имаш ли?

Жожо продължил:

– Другите идеи са през покрива или през пода, ама си мисля, че сигурно и тях няма да ги харесате.

Таткото гледал вече абсолютно втрещен, а Жожо се развихрил.

– Да, всъщност, татко, защо не направим колата на мама кабрио? Ще пробием една голяма квадратна дупка отгоре, толкова голяма, че да ѝ се проветрява главата. Те, скъпите коли, нали все са кабрио, отгоре си имат шибидах, ще ѝ направим един и хем ще извадим ключовете, хем ще стане по-модерна. Ще вземем един електрожен, ще прорежем капака, всъщност ние наистина можем директно да я направим кабрио, а не с шибидах. Режем всичко, оставяме само отпред и мама ще се вози през лятото с тази кола.

Майката вече абсолютно не можела да повярва, а Жожо, все така развихрен – нали бързо мислел и бързо говорел, продължил:

– Може, мамо, да я боядисаме червена. Жена с червен кабриолет, даже може да ти изкъртим и вратите. След като е кабриолет, за какво са ти врати? По-лесно ще влизаш и излизаш. Значи, махаме вратите и тавана, оставяме само предното стъкло, боядисваме я червена и ти по цяло лято ще можеш дори да си пазаруваш и с торбите да си влизаш и излизаш. Много ще ти е удобно! А защо направо да не махнем и отзад багажника, тя като е кабриолет, нали така и така по седалките ще товариш багажа. Смятай, взимаме електрожена и изрязваме отзад и багажника, и тя цялата става една голяма кола. Аз мога да лежа да се пека по бански отзад, докато ме возиш. А ако караш без врати, даже може и чадърче отзад да си сложим.

Майката се обърнала към бащата:

– Мили, обясни на детето да замълчи и дай да измислим как да извадим ключовете.

Бащата казал:

– Аз знам как да извадим ключовете.

– Как?

– С ключар – след което погледнал Жожо. – На когото, Жожинка, ще платиш ти.

Жожо започнал да се пазари:

– Еее, ако аз ще го плащам, аз трябва да го избера, че вие ще ми изберете някой скъп от пет лева и после аз трябва да си чупя касичката. Хич не съм съгласен!

Таткото казал:

– Жожи, ключар, който ще разбие колата на майка ти, ще извади ключовете и ще направи нови с нова аларма, няма да струва пет лева, а ще струва много пъти по петдесет лева.

Жожо се възмутил:

– Ааа, не си давам всичките парички! Въобще не ме интересува. Да ходи пеша!

Майката тука вече се ядосала.

– Жожи, мисля, че прекали!

Обадили се на ключар, дошъл той, погледнал ключалките, погледнал ключовете вътре и казал:

– Госпожо, аз съм ключар от толкова години и никога досега не съм видял човек, който да е успял да си заключи и двата ключа вътре.

Майката кимнала към детето.

– Ей го човека, гледайте го. Казва се Жожо.

Жожо погледнал и казал:

– Аз съм! Много съм бърз, ако искате, дайте ми вашите ключове, ей сега ще ви покажа как става на вашата кола.

Човекът обаче, незнайно защо, не бил толкова ентусиазиран. Разбил ключалката, отворил колата, извадил ключовете, сложил нови ключалки и им казал:

– Двеста.

Жожо се облещил.

– Без тия! Аз си тръгвам!

Майката леко го хванала за ушенцето и казала:

– Няма без тия, маминото.

Жожо бил възмутен.

– Да-да! Двеста пари! Хич не искам да ти се возя на колата! Тя тая кола… Цяла година на такси да се возя, двеста нямаше да похарча.

Майката отсякла:

– Да не си заключвал ключовете.

Жожо се разсърдил.

– Да не си ме раждала толкова бърз!

Майката отговорила:

– Да не си ме избирал за майка, като не ме харесваш!

Тогава Жожо казал:

– Делим на две.

– А не искаш ли да делим на три?

Жожо веднага се съгласил.

– Тате, делим на три!

А таткото:

– Хич не участвам! Оправяйте се с майка ти.

Жожо отишъл горе и бръкнал в касичката си, със свито сърце отишъл при ключаря и казал:

– Ето ви спестявания, правени години наред. Сто пари, които за един миг, за едно затваряне на врата изгоряха.

И чичкото казал:

– Ами, момченце, ти защо така бързаш? Ако толкова бързо събираш и парички, колкото бързо затваряш и колите, досега милиардер да си станал.

Жожо за първи път много се замислил. Платили на ключара, оправили колата и се качили у дома. Той мълчал, стоял на едно място и мислел. По едно време казал:

– Светът е деликатен. Все едно са наредени изправени плочки от домино. Бутнеш една и после падат една след друга втора, трета, четвърта… цели редици. Такива последици. Да се чудиш докъде стигат нещата… от нещо дребно на пръв поглед. Много е деликатен и аз в него бутам, бутам, бутам.

Жожи отишъл при майка си и татко си, гушнал се на диванчето в тях и замислен заспал.