Кексът на Жожи и родителите му

Има смисъл от скоростта, ако посоката е вярна

Имало едно време, неясно кога, едно вълшебно малко момче, което се казвало Жожи. Жожо бил много бърз. Всяко нещо правел толкова бързо, че другите хора едва успявали да разберат какво е започнал да върши. Обикновено го научавали по разрушенията, които настъпвали след него. Преминавал като вихър през деня и след него имало само пушек, прах, дим, викове, шум и объркани човешки лица.

Жожо имал изключително добра майка, която много го обичала. Сутрин тя отивала при него и внимателно, спокойно и тихо му казвала:

– Жоженце, добро утро! Здравей! Хайде, Жожи, за училище!

Жожо скачал, обувал единия чорап на крака, другия чорап замятал вместо шал, бързо слагал якето и по гащи хуквал на улицата. Майката си познавала детето, показвала се на прозореца и казвала:

– Жожи, ела! Зъбките, закуската… и после ще се облечеш. Чак тогава ще излезем.

Жожо връхлитал обратно. Преминавал през вратите… ала вратите, през които минавал, отдавна вече нямали стъкла. В бързината забравял да ги отваря и се удрял в тях, а това си било наистина опасно. Влизал вкъщи, събувал чорапа, обувал го на другия крак, сядал на масата да закусва. Но толкова бързал, че в бързината ту пъхал лъжицата в устата, ту в носа, ту в ухото, и въобще – където намерел. А майка му го гледала благо.

– Жоже, внимавай, стига бърза, спокойно, наслади се на храната. Хайде, уцели устата!

Жожо, миличкият, нали все бързал, бързо се наяждал и след това трябвало обаче в банята да ходи, защото целият бил в храна. И както бил с чорапите, бам! в банята се къпел и после си обувал обувките. А майката му:

– Ама не може бе, Жожо, само по чорапи и обувки, при това мокри! Дай да се облечеш!

Жожо в бързината взимал нови чорапи, фрас! единия чорап за шапка, фрас! другия чорап за ръкавица – и газ! – на вратата да се облича.

И така всяка сутрин. Пристигал долу микробусът да вземе Жожето за училище. А Жожето все бързало. По три пъти слизал до улицата – ту без чанта, ту без яке. А майка му мило казвала:

– Жоже, Жоже, само главата да не забравиш, мама! Без всичко друго ще се оправиш в училище, ама без глава не става.

В училище тя била оставила за всеки случай два пълни комплекта дрехи, така че, дори да иде по гащи, да се усети между децата и бързо да си вземе от гардеробчето каквото му трябва.

Жожо обаче, нали все бързал, я си забрави в училище якето, я шапката, я обувките, я саксията, я миксера и гардеробчето в края на седмицата ставало толкова пълно, че майка му трябвало да отива и да извозват цялото му съдържание вкъщи. Майката събота и неделя не смогвала да изпере и изглади всичките дрехи на Жожи.

Иначе Жожо бил много послушен и сърдечен. Особено като почвал да пише в тетрадките – пишел на първата и понеже нали много бързал, хоп! на четвъртата страница, и после на седмата, и най-накрая върху последните страници. Една тетрадката за една задача. Майката седяла спокойно до него.

– Жожинка, дай, миличък, на една страница да се опитаме да я побираме задачата. Аз виждам, че бързаш.

А Жожето в това време прелиствало напред-назад.

Хич не било лесно!

Един ден майката на Жожето предложила:

– Жоже, вече си голям. Хайде, ще се учим на четене.

Жожето отговорил:

– Е, тая работа я мога.

Хванал книгата – една буква от първата страница, една буква от шестата страница, една буква от четирийсетата страница, една буква от стотната страница, една буква от сто и петдесетата, най-накрая обърнал книгата на последната страница и казал: „Прочетено!“.

Майката настоявала:

– Жожи, ама не е баш прочетена тази книга.

Жожето я погледнал неразбиращо.

– Как, аз тая книга я знам! Ето, нали сега ти я прочетох!

Майката попитала:

– Добре, за какво се разказваше?

Жожко казал:

– Ми как – на първата страница пишеше буквата „А“, а щом пише буквата „А“, значи, става въпрос за някакви агнета. Имало там едни агнета в кошара, имало един овчар, той ги пасял. Овчарят бил много несправедлив с тях, не им давал достатъчно храна и затова един ден агнетата решили да организират бунт, да избягат от кошарата. Направили му капан, подложили му сено, той се спънал, паднал, и те хоп! – избягали, обаче един вълк ги чакал.

Майката се зачудила.

– Как разбра тая работа?

– Ами защото на шеста страница пишеше „В“ – „В“ е като „вълк“.

Майката кимнала.

– Ааа, вълк, така ли, на шеста страница?

Жожето се усмихнал.

– Да. И вълкът дошъл, тръгнал да напада агнетата, обаче агнетата били организирани и понеже вече били победили овчаря, затова решили да направят капан на вълка. Заградили го в кръг и започнали да му ръмжат. А вълкът си помислил: „Това да не са кучета, щом ръмжат?“. А агнетата казали: „Щом един овчар сме победили, значи, може и вълк да победим. Я да го нападнем и да го направим на пух и прах!“. И те почнали да се правят на кучета, само дето нямали зъби като техните – и когато тръгнали да доближават вълка, нищо не се получило. И в тоя момент… – Жожето доуточнило: – Вече сме на петнайсета страница, там пише буквата „Х“.

Майката попитала:

– И какво значи „Х“? Хищник ли?

И той:

– Не, бе, хеликоптер!

– Какъв хеликоптер бе, Жоже?

Жожо обяснил:

– Е, как какъв? И точно агнетата разбрали, че няма да разкъсат вълка, и се чули перките на един хеликоптер. И хеликоптерът трака!, трака!, трака!, видял, че един вълк е заклещен от агнета, и журналистите започнали отгоре да снимат: щрак!, щрак!, щрак! едни светкавици. А вълкът се уплашил, агнетата се уплашили, тръгнали да бягат – едни насам, едни натам, а тия с хеликоптера кръжали над тях и снимали: щрак!, щрак!, щрак! със светкавиците – правели филм за агнетата, които нападнали вълка. И хоп! – на петдесета страница имаше буквата „Н“.

И майка му:

– И какво значи това, нож ли?

– К’ъв нож, новини!

– Какви новини бе, Жожи?

– И тия с хеликоптера взели тия снимки, пуснали ги по телевизията: агнета озверели ръмжат около един вълк, а репортерът, надвесен от хеликоптера, само за един крак хванат от пилота, снима с фотоапарата и крещи: „Вижте, вижте агнетата какво правят! Те и овчаря си са прецакали, ние го видяхме спънат в сеното. И тука става нещо страшно в тая планина. Трябва специални танкове да дойдат – антиагнета-танкове, които изстрелват малки снопчета сено, за да заблеят агънцата, и след това едни малки примчици, които да ги хващат, и след това едни въженца, които да ги откарват в новата бетонна кошара“. И след това…

Майката казала:

– И след това какво станало?

– И след това е „К“.

– Какво значи „К“?

– Край!

– Виж какво, Жоже, това беше много интересна история, но тази книга съдържа само кулинарни рецепти, мама, тъй че вътре нямаше нито едно такова нещо, нито едно!

Жожето, като се разпенил:

– Кулинарна?! И какво искаш да ми кажеш? Я погледни! Ето, пише ли на втора страница „Агнешко със зеле“?

Майката казала:

– Пише.

Жожето продължил:

– Аз казах ли ти, че пише за агнета, а? А тука, я виж какво пише: пише ли, че по телевизията ги дават тия рецепти? Я виж – ей тука! Виж чия е тая книга, а, ей на този, дето по телевизията показва рецептите! А, казах ли ти, че и телевизия имаше в моя роман? Имаше! А, я виж тука какво пише? Какво е това? „Палачинки от Вълчидол“! Казах ли ти, че има вълк тука? И вълк имаше! Айде, моля ти се, ти въобще не можеш да разбереш как бързо аз чета!

Майката предложила:

– Добре, Жожи, айде да спрем с четенето, да започнем направо с практикуването. Дай да сготвим!

Жожо, нали бил бърз, майката докато се усети, и вече един облак брашно се носел из въздуха. Всички мебели побелели. И майката казала:

– Какво правиш бе, Жожинка?

Жожето посочил.

– Какво да правя? Почвам да правя тестени изделия.

Майка също му посочила.

– Тестени изделия не са тестен диван и тестена маса, нито тестен под. Тестени изделия са неща, които стоят в тавички.

Жожето рекъл:

– Ми, мами, ние нямаме толкова голяма тавичка да сложим дивана.

Майка му го погледнала невярващо.

– Със сигурност нямаме, а и няма да ти дам да го ядеш!

Жожката казал:

– Защо? Аз мислех да го желирам. Ей, отгоре като му лиснем малко желатин, и той ще се желира и ще стане желирано тестено изделие „Диван“.

Майката попитала:

– Да не вземеш да го карамелизираш?

– Мислех си за столовете да ги направя с карамелизирана заливка.

– Нещо друго искаш ли?

– Мамо, ти май се шегуваш с мене, а? Не ти се ядат тестени изделия, нали?

Майката сменила посоката.

– Жожинка, дай да направим нещо в тавичка!

Жожо не бил доволен.

– С тия твоите малки тавички какво най-много може да стане? Тостер пане!

И майката казала:

– Айде без тостер пане в тавичките!

И Жожето казал:

– Ами аз друго по-малко не виждам! Какво, да не искаш да ти ги правя такива например… лъжички в тавички фламбе?

Майката продължила:

– Жожинка, миличък, айде дай да се върнем на книгата с агънцата и там да видим какво можем да направим.

Жожето я погледнал недоверчиво.

– Само не ми казвай, че сега ще ходим да търсим живо агне да го водим тука, щото просто не си представям как ще го набутаме в печката! То нали ще рита! А и фурната ни е по-малка! И как ще го затворим, то ще блее отвътре, горкото!

Майката се сепнала.

– Не бе, Жожинка, аз нямах предвид да вкарваме агне вътре.

Жожето казал:

– Аа, а какво? Да вземем да вкараме една кокошка, за да изкълве стъклото? Горката. Въобще не съм съгласен с тия твоите манджи! Дай тостерчето, че е по-безопасно! Няма да има никакви поражения.

Майката направила конкретно предложение:

– Искаш ли да приготвим кекс?

Жожето отговорил:

– Кекс ли? Ми що да не направим кекс? Мооже. Не кълве, не хапе, плюс това не се бориш да си го запазиш, както се бориш за тостера си.

Майката се зарадвала, че имат посока за действие.

– Добре, ти биеш яйцата.

И в тоя момент си го представила и ѝ станало малко страшно.

– Жоже, Жоже, знаеш ли какво – дай ще вземем един комбайн!

Жожо я погледнал изумен.

– Е, няма начин с комбайн да направим кекс! И какво ще жъне тоя комбайн бе, мамо?

– Не такъв комбайн, а с такъв – като миксер.

Жожо зачакал с нетърпение. Майката извадила електрическия уред, закачила му отгоре една кана, включила го в контакта и казала:

– Слушай какво правим: ти в тая кана пускаш разни неща, а аз с капака след това рязко затварям, така че да не пръска.

Жожо попитал:

– А не може ли аз рязко да затварям, а ти да пускаш някакви неща?

Майката се съгласила.

– Ти си много по-бърз, давай: ти затваряш, аз пускам.

Майката хванала първото яйце.

– Жоже, отвори! Влезе ли яйцето вътре, затваряш!

Майката праснала черупката на яйцето и точно да го раздели на две и да пусне жълтъка и белтъка вътре, и Жожо затворил. Яйцето се изсипало по капака отгоре. Майката помолила:

– По-бавно бе, Жожинка, недей така! Яйцата вътре в каната трябва да влязат.

Жожо рекъл:

– Съжалявам, мами, ама аз съм много бърз и не мога с тая твоята скорост да се движа.

Майката уточнила:

– Жожка, виж сега: ако ти не се движиш с моята скорост, кексът ще стане отвън, а не вътре.

Жожо не я разбирал напълно.

– И какво лошо има в това отвън да го направим? Ние що толкова се мъчим да е вътре? Я дай, като сме си почнали отвън, отвън да си тече, ще си мажем, ще си го съберем после с лопатката и право в тавичката… и ще стане готово!

Майката се замислила.

– Не, не, дай без капака тогава!

И решили без капака. И майката чупи яйце, пуска, чупи яйце… Жоженцето, нали бил по-бързите работи, си рекъл:

– А, на едно ще ми се върти тука тоя миксер! Я на пет! – И фраас! копчето на пет.

И яйцата се разплискали по тавана, по стените… Имало пръски и в очите на майката, че тя дори не виждала копчето.

– Жожо, спри! Жожо, спри! – викала майката. – Намали копчето на едно!

А Жожо, и той целият в яйца потънал, залепнали му очите, тръгнал да завива копчето на едно, обаче вместо на едно – хоп! наляво-надясно, нали ги бъркал, фрас! на десет. Мале, тия яйца като литнали, цялата кана се надигнала и се разтресла. В тоя момент влязъл бащата на Жожи.

– Какво правите?

И едни малки яйчени бомбички почнали да обстрелват скъпия му костюм и вратовръзка – от горе до долу станал в снаряди от яйца. И той взел да заляга из коридора и казал:

– Помощ! Какво правите? Стига! Спирайте!

А Жожо и майката, нали нищо не виждали, тръгнали да спасяват положението. Майката се опитала да спре каната, като вдигнала контейнера, и станало още по-лошо, защото я насочила към мъжа си и яйцата като едри снаряди почнали да го обстрелват: дуф-дуф-дуф-дуф! А Жожо, нали бил със залепени очи и се опитвал да оправи копчето, и както се опитвал да го оправи, вместо на десет, хоп! го врътнал на петнайсет. И на петнайсет вече бащата бил залегнал под един чадър и казал:

– Спрете атаката, иначе ще се отбранявам!

А те, нали нищо не виждали и не чували, въртели миксера наляво и надясно, а бащата тъкмо бил купил от магазина пресни яйца. И както бил залегнал долу, зад чадъра, бръкнал в торбата и започнал като миномет да хвърля. Прас! едно яйце по челото на майката. Тя изпуснала миксера. Прас! едно яйце по челото на Жоженцето. Жожето, нали било малко, си седнало на дупето и казало:

– Мамо, ама тате ни цели с яйца!

А майката размазвала яйцето по косата си като маска за подхранване.

– А ние какво правим според теб? Да не би да не се целим с яйца?!

Жожо избърсал с ръкав едното си око.

– Щом е така, тогава и аз ще се отбранявам.

Долазил Жожето до хладилника, с рязко движение отворил вратата, улучил пипнешком къде са яйцата и:

– Щом ще ме целиш, и аз атакувам!

Праас! И забил едно яйце, както не виждал, но не по баща си, а по телевизора. А баща му викнал иззад чадъра:

– Не по телевизора! Не по телевизора!

Жожето чул откъде идва гласът. Прас! едно яйце в тази посока. А бащата се бранел с чадъра.

– Ще ме целиш с яйца, а? – и хайде – прас! – още едно в челото.

Жожето седнал на земята.

– Мамо, ама той пак цели!

Майката погледнала Жожи и избухнала в смях.

– Аа, ще ми целиш детето с яйца ли?!

Бам! майката в хладилника, взела и тя яйца.

– Я да те видя къде си!

Избърсала си едното око, зърнала мъжа си, залегнал зад чадъра, и казала:

– Така ли? С парабола ще ти го метна! – и го метнала над чадъра.

И то му паднало на дупето, отзад на костюма, и му се разпльокало. Тук бащата казал:

– Предлагам мир! – и настанала тишина. Развял носната си кърпа над чадъра.

Таткото попитал:

– А вие какво всъщност правите?

Те рекли:

– Ами кекс.

Бащата се подал зад чадъра.

– Ама що не казахте?! Аз съм купил. Айде да ядем кекс!

Майката седнала до Жожи и скръстила ръце замислено.

– Добре, ама трябва да извикаме фирма спешно да изчисти, че след малко, нали знаете, яйцата залепват на лепило и няма да може да се махнат дори с длето.

Жожето я погледнал мило.

– Мами, айде следващия път, когато готвим, да готвим с мляко, че по-лесно се чисти.

Майката се оглеждала за щетите.

– То, където мляко, там и яйца. Ама си прав, че все пак от яйцата по-трудно за чистене няма.

Бащата седнал до тях.

– Защо не извадим от банята душчето и с него да си пръскаме? И така те ще се отмият?

И майката казала:

– Да, много добра идея. Само съседите отдолу не съм сигурна след колко минути ще се качат горе, понеже ще сме им наводнили тавана и мебелите, и килимите, и всичко останало.

Бащата се загледал в телевизора.

– Да, няма да стане. Явно ще трябва с парцали.

Майката казала:

– Да, и парцалите ще ги вземете вие двамата!

Бащата я погледнал изненадано.

– Аз? Да взема парцалите? Аз съм един ощетен съпруг, прибрал се със съсипан костюм, без яйца за вечеря! На всичкото отгоре в чадъра ми почти има дупка от обстрелите ви! И в телевизора ми!

Майката му се усмихнала.

– Пошегувах се. Ситуацията е критична. Яйцата засъхват. Всеки да спасява по нещо. Само бързо!

И те се съблекли да се оправят, обаче в банята имало един душ. И взели да се борят кой да се изкъпе пръв, за да не му залепнат яйцата, да му се втвърдят в косата, по кожата, че после… И бащата викал:

– Аз съм пръв! Аз съм пръв! Аз имам най-малко яйца по мене. Аз имам само по дрехите, само малко имам по лицето и по ръцете.

Жожо викал:

– Аз съм най-зле! Трябва спешно да ми бъдат махнати яйцата от очите, защото нищо не виждам и се удрям в мебелите.

Майката викала:

– Аз трябва да съм първа, защото най-много мога да изчистя.

И докато седели и се бутали, пръскали се и се кискали, топлата вода от бойлера изтекла. Като дошла студената, тогава вече никой толкова не се бутал. Изкъпали се един по един, взели парцалчета, легени и отишли да оправят кексовите остатъци. Готвене нямало, но чистенето станало за чудо и приказ. Чистене с лек ремонт, тип пребоядисване, пране, химическо чистене… Най-накрая щастливи и уморени седнали и изяли кекса, който таткото донесъл.