Как Душко реши да имитира майка си и последваха много неразбории

Роли. Гледна точка

Имало едно време едно малко момченце на име Душко-Послушко. Много бил сладък Душенцето. Толкова добричък бил, мъничък, сладичък, послушничък, направо прекрасен.

Душенцето решил да прави добрини. И какво да прави, какво да прави, на кого да ги прави тези добрини? Чудел се, чудел се. Изведнъж станал сутринта, оправил си креватчето, подредил си моливчетата, подредил си рафтчетата, избърсал праха от количките, отворил шкафовете за играчки, внимателно подредил всяка една на мястото ѝ и след като вече не останало нищо за чистене и подреждане в стаята му, решил да отиде при майка си.

– Добро утро, мамо! Желаеш ли да ти направя чай? Да ти направя сандвичи? Желаеш ли да избърша праха в къщата? Имам силно желание да простра дрехите от пералнята.

Майката погледнала Душенцето благо и казала:

– Душенце миличък, айде само да закусиш, маминка, и след това по-добре да седнеш тихо книжки да си почетеш.

Душенцето се усмихнало.

– Аз много обичам книжки да чета, но много обичам да върша и друго.

Майката казала:

– Е, знам я тая работа и точно там леко е проблемът, Душенце, маминка – че ти много обичаш да вършиш неща и след това стават разни други… И най-накрая или много пари сме похарчили с татко ти, или двамата седим, напълно изтощени от гледката. Иска ми се още малко да си почина. Дълъг ден ме чака.

Душко рекъл:

– Бе, маминка, нещо не разбрах какво точно ми казваш, ама знаеш ли, аз съм решил сега да ти обръщам внимание.

Майката подскочила.

– Какво си решил да правиш?

Душко мило я погледнал и повторил:

– Смятам, маминка, днес да ти обръщам внимание.

Майката попитала:

– И как смяташ да ми обръщаш внимание?

Душенцето заразказвал:

– Мисля да направя следното нещо: всичко, което ти правиш, да го правя и аз и да те имитирам. Ако ти ходиш с леко завъртени навътре крака, и аз така да ходя като тебе. Ако ти ходиш с вдигната брадичка нагоре, и аз като тебе. Ако ти рязко си движиш краката, и аз. Ако ти гъгнеш, и аз.

Майката се чудела.

– И какво, като сянка ли ще ми ходиш?

Душко кимнал радостно.

– Да. Ако ти примерно правиш нещо, и аз ще го правя до тебе същото движение. Ако ти бъркаш яйца с миксер, и аз бъркам до тебе, все едно имам яйца и миксер.

Майката се поуспокоила.

– Много забавна ще е тая работа, Душинка, ама не знам дали е добра идея.

Душко рекъл:

– Спокойно бе, мамо, аз просто ще се движа до тебе. Така по-добре ще си представя ти как се чувстваш.

Майката се съгласила.

– Щом те забавлява и няма да ме стресира, давай!

И започнали. Майката взела покривката, сгънала я, излязла на балкона – изтупала я. Душинката, докато майката сгъвала, действал, все едно има въображаема масичка, сгъвал въображаема покривчица, излязъл с майка си на балкона и размахал ръчички, все едно тупал и той покривка. Майката сгънала покривката, прибрала се, метнала я на масата. Душенцето се прибрал, уж сгънал покривката и направил движение с ръцете, сякаш я мята на масата.

Майката седнала на едно столче на масата и започнала да чисти ориз. Душенцето седнал на едно измислено столче във въздуха пред измислената си маса и започнал да се прави, че чисти ориз. След около три минути обаче висене във въздуха сгънат крачетата взели да го наболяват, а и ръцете му натежали във въздуха.

Мислил, мислил Душенцето и решил, че е по-добре, като се прави, да седне на масата и да чисти истински боб. Изправил се, с леко изтръпнали крачета покуцукал до масата, сипал си боб и започнал да чисти и той. Чистел боб, ама имитирал майка си. Майката била наведена, завряла очи в ориза, и Душенцето също бил наведен. Майката си пипнала носа, и Душко си пипнал носа, майката се почесала по главата, и Душко се почесал по главата, майката тръгнала към тоалетната, и Душко тръгнал към тоалетната. В тоя момент майката обаче рекла:

– Аа, не! Ако обичаш, всяко нещо си има граници. Няма начин сега да влезеш и ти в тоалетната.

Душко опитал:

– Аз във въображаема тоалетна бе, мамо! Ще си седна до тебе и аз ще си правя каквото ти правиш.

Майката била категорична.

– Айде, ако обичаш, чак толкова да не се имитираме! Ще ме чакаш отвън.

Душко чистосърдечно споделил:

– Ти ми проваляш плана така! Така ще знам точно как се напъваш и ще мога да правя същата физиономия.

Майката нямала и процент колебание.

– Душко, не прекалявай! – влязла вътре и се заключила.

Душко седял омърлушен. По едно време взел да думка и казал:

– Не е честно! Проваляш експеримента. Отвори ми поне да видя дали си седнала, или си права.

Майката отвътре се обадила:

– Душко, веднага да изчезваш от вратата…

След малко майката излязла и Душко на мига се залепил за нея. Майката ходела, Душко се движел след нея, майката клякала, и Душко клякал, майката взимала гъбичка, и Душко взимал въображаема гъбичка, майката бършела хладилника, и Душко бършел един хладилник във въздуха – така въртял ръцете, че щели да му се откъснат направо.

По едно време Душко рекъл:

– Мамо, ти пък не се ли умори? Вземи седни малко!

Майката попитала:

– Е, защо?

Душко отговорил:

– Е, как що? И аз да седна!

Майката го погледнала.

– Ами не ми се седи.

Душко предложил:

– А що не вземеш да врътнеш едно филмче на „Уолт Дисни“? И ей така, както не ти се иска, с отвращение го гледай.

Майката продължавала да чисти.

– Ама аз не искам да гледам филмче на „Уолт Дисни“.

Душко настоявал:

– Ами да де, ти не искаш, затова го гледай с отвращение, ама аз ще си седя през това време до тебе и ще си го гледам не с отвращение, само ще си кривя лицето, уж че ми е гадно.

– Оо, Душко, няма да стане тая работа.

Душко изведнъж се стреснал.

– Само, ако обичаш, да не вземеш да пуснеш прахосмукачката, че ще ми се откачи ръката…

Майката казала:

– Няма да пускам прахосмукачката, обаче смятам да отида на пазар.

Душко се зарадвал.

– Супер!

Майката го погледнала.

– Хич не е супер! Да не мислиш да ходиш по улицата като мене?

Душко бил въодушевен.

– Естествено! Моля те, не ме оставяй сам!

Тръгнали двамата за магазина. Майката ходела на токчета, Душко ходел на пръстчета, майката се поклащала лекичко, Душко се клател целият, майката си оправяла косата, и Душко си я намествал, все едно му била дълга – отмятал кичури назад. Майката по едно време спряла.

– Душко!

– Мамо!

– Душко, престани!

Душко се поправил:

– Грешка! Душко, престани!

Майката казала:

– Душко, веднага престани да ходиш на пръсти!

Душко повторил:

– Душко, престани веднага да ходиш на пръсти!

Майката се зачервила. Душко недоволствал:

– Ма, мамо, така да се зачервя ми е много трудно. Чакай да се надуя!

Запушил си устата и носа, надул малко, за да се зачерви, и попитал:

– Червен ли съм, мамо?

Майката се обърнала към него.

– Душко, какво правиш?

Душко погледнал майка си и казал:

– Душко, какво правиш?

Майката поела дълбоко въздух.

– Край с тази игра, отиваме до магазина!

Душко тръснал глава и повторил:

– Край на тази игра, отиваме към магазина!

И двамата тръгнали. Майката на токчета, Душко на пръсти, сякаш бил на токчета. Майката се поклащала, Душко отзад и той се клател. Влезли в магазина, майката бръкнала за портмоне, хоп! и Душко бръкнал за портмоне. Майката поглеждала наляво, Душко поглеждал наляво.

Майката попитала: „Имате ли гъши пастет?“, Душко тихо попитал: „Имате ли гъши пастет?“. Майката казала: „Два броя“, Душко повторил: „Два броя“. Майката казала: „Имате ли чипс?“. Продавачката казала: „Да“. Душко казал: „Имате ли чипс?“. Продавачката казала: „Да“. Майката казала: „Един брой“, Душко казал: „Десет броя“. Продавачката казала: „Какво, какво?“. Майката казала: „Един брой“, Душко казал: „Десет броя“. Продавачката казала: „Колко броя последно да взема?“. Майката казала: „Последно вземете един“, Душко казал: „Последно вземете десет“.

Продавачката решила, че е някаква игра. Сложила един пакет чипс. Душко видимо не бил доволен. Чак се зачудил дали да не спре с играта. В тоя момент майката продължила:

– Може ли един сок от портокал?

Продавачката казала „Да“, а Душко рекъл:

– Може ли един сок от портокал?

Продавачката го погледнала.

– Вече отговорих с „Да“.

Майката прошепнала:

– Душко, млъкни!

Душко я погледнал и прошепнал:

– Душко, млъкни!

Майката тропнала с крак.

– Стига с тая игра!

Душко тропнал с крак.

– Стига с тая игра!

Майката станала съвсем кисела и казала:

– А да ти се разсърдя искаш ли?

Душко погледнал майка си в очите и казал:

– А да ти се разсърдя искаш ли?

Майката казала:

– Ще се обадя на баща ти и ще му се оплача!

Душко се повдигнал още малко на пръсти, навел се напред и казал:

– Ще се обадя на баща ти и ще му се оплача!

Майката се обърнала към продавачката и казала:

– Не му обръщайте внимание, нещо се е разлигавил!

Душко се обърнал към продавачката и не повторил точно:

– Не ѝ обръщайте внимание, нещо се е разлигавила!

Продавачката предложила:

– Госпожо, давайте да ви давам, каквото искате, и си продължете навън играта!

Майката казала:

– Дано разбирате какво ми е!

Душко погледнал продавачката, наклонен напред, поклатил глава като майка си, направил жална физиономия и казал:

– Дано разбирате какво ми е!

И така, взели си напазаруваното и започнали да пресичат улицата в обратната посока. Майката на токчета, Душко на пръсти – все едно и той бил на токчета. Майката се поклащала, Душко целият се клател. Носели багажа и не си говорели. Майката гледала в една точка напред, Душко гледал в една точка напред. Стигнали до вратата, майката бръкнала за ключ, Душко и той бръкнал за ключ. Майката отключвала, и Душко се правел, че отключва. Качил се нагоре по стълбите. Майката го погледнала и казала:

– Слушай, Душко, крайно време е да започнем да играем на друго.

Душко се обърнал към майка си и казал:

– Мамо, крайно време е да започнем да играем на нещо друго.

Майката го погледнала с надежда и казала:

– На какво искаш да си играем?

Душко погледнал с надежда майка си и казал:

– На какво искаш да си играем?

Майката казала:

– Да си играем на шах.

Душко я погледнал и казал:

– Да си играем на шах.

Майката се успокоила, че нещо ще правят и той ще мълчи. Седнали на шахматната дъска. Майката местела пешка, Душко местел от другата страна същата пешка. Майката местела офицер, Душко местел от другата страна същия офицер. Майката местела царица, Душко местел на същото място царица. Майката попитала:

– Душко, какъв е тоя шах, в който и двамата играчи играят едно и също?

Душко попитал:

– Какъв е тоя шах, в който и двамата играчи местят едно и също?

Майката разбрала, че няма и така да станат нещата. Тогава се сетила за единственото спасение.

– Чао, Душко, отивам да се къпя!

Душко я погледнал.

– Чао, Душко, отивам да се къпя! – и в тоя момент разбрал, че вече е изпреварен за банята и тя е заключена.

С малките си юмручета той започнал да думка отпред.

– Не е честно, не е честно! Не е банята за един човек, и аз искам да се къпя, и аз имам права! Отвори! Не хаби водата! Пази я за мене! Пусни ме и мене!

В тоя момент отвътре се чуло:

– Душко, ако не спреш с тая игра, няма да изляза от банята.

Душко повторил:

– Ако не спреш с тая игра, няма да изляза от банята.

Майката отвътре казала:

– Може да си повтаряш, ама ти няма да влезеш в банята. И ако ти се допишка, в кофичка от кисело мляко ще пишкаш. А ако ти се доака, даже не искам да си представям какво ще правиш! Или спираш с играта, или си стоиш отвън.

Душко се съгласил.

– Добре де, добре, ще спра! Само ме пусни.

Майката отказала категорично:

– Как ще те пусна? Това е лично пространство, аз смятам да се къпя.

Душко говорел пред вратата:

– А, лично пространство! Смятам да се къпя! Ми нали аз трябва да се къпя! Нали спрях с играта.

Така си стиснали ръцете и майката излязла. Душко я целунал.

– Добре, айде, утре ти обещавам да си играем на една по-друга игра.

Майката попитала:

– На каква игра?

– Ами ти да ме имитираш и ти да се поставиш на моето място. Аз днес целия ден бях на твоето. Много е трудно да си майка. Много! Ти си една добра майка, търпелива, мила. Аз те обичам много и се гордея с теб. Ще разкажа на тати, като си дойде. Хайде пък утре ти ще видиш колко е трудно да си дете – казал Душко доволен, обърнал се и отишъл да си чете книжка.