Как Душко сътвори голяма суматоха около ескалатора, в детския магазин и в книжарницата

Добрини

Имало едно време едно малко сладко момченце, което се казвало Душко-Послушко. Душенцето сутрин ставало, прилежно се протягало, правело гимнастика и няколко коремни преси, след това проветрявало стаята, оправяло си леглото, приготвяло закуска на мама и тате, събуждало ги с целувка и казвало:

– Хайде, заповядайте! Един прекрасен ден започва.

Майката и таткото на Душко много го обичали и много му се радвали. Само че Душенцето имало една особеност: постоянно искало да прави добрини. Толкова силно искало да прави добрини на хората, че направо пропускало да ги пита дали те самите искат. А то така не ставала работата! Не може насила да помагаш. Затова все се оплесквали нещата…

Един ден Душко, както се разхождал с майка си в един мол, за пореден път решил да е много, много добронамерен. Майка му в този момент взела да се притеснява. Душко я успокоил:

– Няма проблем, мамо, спокойно!

Майката отговорила:

– Душе, като ми кажеш „Спокойно!“, най-притеснено ми става.

Застанал Душко до ескалатора и започнал да казва на всеки един човек: „Добър ден, господине! Внимавайте, ескалаторът днес се движи малко по-бързо от вчера, може да залитнете!“. А хората, които тръгвали към ескалатора, като видели такова мъничко момченце, се заплесвали по него и наистина се подхлъзвали и едва не падали.

И така, заради желанието на Душко да предупреждава хората да не се подхлъзват около ескалатора настанала голяма суматоха. Тъй като много хора извикали, когато аха-аха щели да паднат, пристигнали от охраната да проверят какво става. Междувременно, колкото повече хора политали да паднат, толкова по-старателен и прилежен ставал Душко. Започвал така:

– Внимавайте, внимавайте, много е опасен тоя ескалатор, внимавайте!

Майката му не можела да стигне, за да го измъкне. Един от охранителите разбрал какво се случва.

– Момченце, къде е майка ти?

Душко се огледал и казал:

– Някъде там, отзад.

Той взел детенцето, отишли в кабинета на охраната и по радиостанцията се чуло: „Майката на детето, което предизвика суматоха на ескалатора, веднага да се яви на втория етаж в офиса на охраната!“.

Майката на Душко така се била притеснила да не го смачкат хората, че като чула, че е при охраната, се зарадвала. Тръгнала натам и по пътя си мислела какво ли ще стане, как ли ще ѝ се карат… Пребледняла, тя влязла при охраната.

А Душко така се бил ентусиазирал, че докато трима охранители се опитвали да го озаптят, той обяснявал как трябва да им изхвърли мръсните пластмасови чаши от кафе, как ще си завъдят хлебарки заради недоизядените и забравени сандвичи.

И се разхождал напред-назад и нещо все пипал и подреждал. А те, като го гледали какъв е мъничък, ги било страх да го хванат да не би нещо да се увреди и само викали: „Момченце, седни! Момченце, седни!“. Майката влязла и те с облекчение ѝ го подали! Казали:

– Госпожо, вземете си детето!

Тя плахо се усмихнала.

– Да, благодаря!

Очаквала да ѝ се скарат, но те били толкова щастливи, че подреждането е свършило, че нищо не ѝ казали. А Душко взел да обяснява:

– Мамо, ако знаеш тоя ескалатор колко е опасен – сума ти хора днес се опитах да предпазя, а те падаха! А тия хора от охраната живеят в голяма мръсотия. Постоянно повтаряха: „Момченце, седни! Момченце, седни!“, притеснени да не хвана някоя болест. Но аз имам антибактериални кърпички и сега ще си изчистя ръцете.

Майката въздъхнала:

– Душенце, то нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, но щом твърдиш, че е така…

Душко казал:

– Мамо, мамо, айде да направим една добрина!

Майката попитала:

– Каква бе, Душенце?

Душко я хванал за ръка.

– Ела, сега ще ти покажа.

И завлачил майка си към детския магазин. Влезли вътре, а Душко се спуснал с бясна бързина към една майка с малко момченце, на което казал:

– Момченце, чудиш се коя играчка за подарък ли да поискаш? Ела да ти покажа – отзад има едно голямо, много хубаво лего, поискай си него! Много е качествено. Ще ти е полезно и приятно.

Майката на момченцето почти припаднала, а момченцето надуло гайдата и ревнало:

– Искам легоооо!

Майката на Душко веднага дала газ, защото усетила, че жената явно няма достатъчно пари и не може да си позволи да купува такова лего на детето си. Обаче било късно: детето пищяло. Майката погледнала строго майката на Душко и казала:

– Браво! Развалихте му рождения ден! Ние не можем да си позволим да му купим лего.

Душко се притеснил.

– Мамо, може ли ние да му купим лего, че намазах много работата?

Майката въздъхнала:

– Душко, ние, ако плащаме всички неща, които ти успяваш да свършиш като добрини, мами, в скоро време ще живеем на улицата разорени.

Душко рекъл:

– Ами какво да направя?

Майката вдигнала рамене.

– Ами не знам.

И в тоя момент Душко се засилил към детето.

– Ела да ти покажа още по-хубава играчка!

Майката на детето точно вече щяла да се развика, но майката на Душко ѝ направила с пръст да замълчи. Душко завел детето при една книжка, която струвала три пари, но била много хубава. Била за всички влечуги на земята. И му казал:

– Виж, ей това е по-хубаво и от лего, ама само на най-добрите деца го купуват.

Детенцето погледнало Душко, погледнало книжката.

– Ти се шегуваш!

И надало пак рев. Душко рекъл:

– Аз не се шегувам и ако искаш да знаеш, се казвам Душко-Послушко и на мен вече ми я купиха.

Душко се обърнал и си тръгнал. А момченцето гледало него, гледало книгата, пак гледало него, гледало книгата… По едно време отишло при майка си и казало:

– Ей това искам за подарък!

Майката облекчено се отпуснала. Взели книжката с детенцето и отишли да я плащат.

А Душко се стрелнал към друго дете. Но майката му вече била много бдителна. С лъвски скок го достигнала и казала:

– À, Душко, си отвориш устата за консултация, без някой да те е питал, веднага се прибираме вкъщи!

Душко обяснил:

– Ама исках, мамо, да предложа да му купят от новите хеликоптери с дистанционно.

Майката хванала Душко за ръката и била категорична.

– Душко, ти наистина избираш най-хубавите играчки за децата и е много хубаво, че искаш всички деца да имат най-хубавите играчки, но не всички родители могат да си позволят да ги купят. А и повечето от тях са напълно безсмислени. Детето се забавлява с тях десетина-петнайсет минути и после ги забравя, а родителите са работили за тях дни наред.

Душко я погледнал замислено.

– Да, ама са толкова хубави тия играчки!

– Да, наистина, Душенце, много са хубави, но първо трябва да се помисли и после трябва да се предлага. Особено на други хора. При това само ако са поискали съвета ти.

Душко имал предложение.

– Добре, добре, айде да ходим да правим добрини долу, на щанда за желирани бонбони! Там поне са по левче.

Майката поклатила глава.

– Аа, само не на тоя щанд!

Душко се зачудил:

– Защо? Ще избирам най-хубавите желирани бонбони на децата!

Майката не била съгласна.

– Душенце, айде, миличко, тоя щанд да го прескочим! Нали знаеш желираните бонбони колко са полезни!

Душко седнал на пода насред мола и казал:

– Няма да мръдна оттук!

Майката попитала:

– Защо бе, Душко?

– Защото аз искам да правя добрини, а ти само ми пречиш!

Майката се опитала да му обясни за пореден път.

– Душко, не може да правиш добрини на хората, без да са те помолили за това! Има две изключения – на деца в нужда и ако си получил послание и разрешение свише. Колко пъти да ти го обяснявам?

Душко си настоявал:

– Аз ще правя каквото си искам, защото вече съм голям!

Майката клекнала до него и го погалила нежно.

– Душенце, ти си още едно мъничко човеченце.

Душко се чувствал ограничен.

– Аз може да съм мъничко на външен вид, но всъщност съм голямо! И аз взимам решения, и вече съм много обиден и огорчен, и аз вече не съм Душко-Послушко, а съм един… обиден!

Майката му предложила:

– Душе, гледат ни много хора. Дай да станем и да си поговорим на пейката.

Душко се бунтувал:

– Не! – и тропнал с краче. – Докато не ми позволиш да направя нещо добро в тоя мол, не излизам!

Майката виждала, че е добронамерен, и го попитала:

– И какво добро да направиш?

Душко изстрелял първото, което му хрумнало.

– Не знам. Ще отида в ресторанта да помагам на сервитьорките да сервират.

Майката само си представила Душко как сервира.

– По-добре, Душенце, нещо друго.

Душко нареждал:

– Няма друго! Какво друго, то нищо не остана в тоя мол! Не може в магазина за играчките, не може в магазина за бонбони, не може в ресторанта! Какво – да помагам на хората да си избират дрехи ли? Това въобще не ми е приятно!

Майката попитала:

– Ама защо трябва да им помагаш? Те сами могат да си избират.

Душко отговорил:

– Защото искам да помагам нещо!

Майката му дала нова идея.

– Душко, ако толкова държиш да помагаш, ти предлагам да отидем в книжарницата.

Душко станал веднага.

– О, да! О, да! Там ще съм най-добър!

Влезли в книжарницата, майката на Душко взела да си избира книги, а Душко застанал до касата и чакал да се появи майка с дете. Влязла първата майка, Душко се затичал.

– Госпожо, елате да ви покажа! За вашето дете можете да купите един прекрасен пергел!

Жената се изненадала.

– Ама как пергел! Той е остър, има игла…

Душко взел да я убеждава:

– Не може дете без пергел.

Детето веднага погледнало майка си и казало:

– Мамо, защо аз нямам пергел?

Майката отговорила:

– Защото си малък.

Душко настоявал:

– Аз съм по-малък, ама имам пергел.

В този момент отново настанала суматоха. Наложило се продавачките веднага да обяснят, че пергели няма, а Душко викал през рамото на майка си, която го изнасяла от книжарницата:

– Има пергели! Видях ги! Момченце, там, долу са! Струват само два лева. Долу вляво виж!

Майката изнесла Душко на рамо и рекла:

– Душе, какво направи бе, мамо?

– Те се опитваха да заблудят детето, искаха да го измамят. А пергели имаше, аз ги видях. Как може да му обясняват, че е малък? Аз имам пергел, а той защо няма?

Майката на Душко го оставила на една пейка, клекнала до него и обяснила:

– Душе, ти имаш много неща, защото ти си много разумен и с теб си говорим как се ползват. И ти се съобразяваш с безопасността, за да не се нараниш. Ти си много добричък, но има много деца, които, като вземат пергел, основната им работа ще е да започнат да дупчат седалките в автобуса, с тоя пергел да ръгат мебелите, да дупчат чантите, дъската с тебеширите в училище. И с тези пергелчета може да правят едни големи, красиви кръгове по стените, където и да срещнат стена, например – в мола. Така че за тези деца пергел е още рано да се купи.

Душко погледнал майка си.

– Днес, мамо, ти предлагам да вземем вече да си ходим. Я дай да ти нося торбата!

Майката му я подала.

– Душко, ето, днес направи една добрина. Помогна на майка си да носи тежката торба. Благодаря ти!

Малкото момче било толкова щастливо, че все пак успяло да сътвори една добрина, макар целият мол все още да бил обхванат от паника при неговото преминаване. Прибрали се щастливо вкъщи, целунали се и Душенцето заспало много, много доволно.