Как Душко ми прозорци и изстрелва бомбички от крем

Възможности и потенциали

Живяло си едно момченце на име Душко-Послушко. И то било много кротичко и послушничко, миличко и слабичко. Всяка сутрин се събуждало пълно с ентусиазъм да върши добрини. Но все нещо се случвало.

Една сутрин Душко се събудил и казал:

– Мами, днес съм решил, че ще се занимавам с домакинската работа вкъщи.

А майката, като знаела Душко как се справя с домакинската работа, предложила:

– Душенце, дай някоя по-малка задачка!

– По-малка задачка, по-малка, колко по-малка, мамо? Днес съм решил да се справям с домакинската работа.

Майката предложила:

– Добре, нещо по-малко си избери.

Душко помислил, помислил и решил:

– Ами добре, ще мия прозорците.

– Прозорците звучи безопасно. Само отвътре обаче ги миеш.

Душко се съгласил.

– Добре, само отвътре.

Майката добавила:

– Може да излезеш на балкона и да измиеш прозореца и отвън.

Душко кимнал.

– Ами добре.

Майката пояснила:

– Обаче само ако аз съм до теб! Ще си седя и ще те гледам как миеш. За всеки случай – да не паднеш, да не залитнеш.

Душко ѝ се зачудил.

– Ама аз съм голям бе, мамо, как ще залитна? Виж ме колко съм прилежен!

Почнал Душко да се приготвя: взел парцали, вестници. Но майката била леко тревожна.

– Нали знаеш, Души, как става?

Душко рекъл:

– Да, знам: първо пръскам препарата, после малко вода, забърсвам. Два пъти. После със смачкан вестник търкам, търкам, търкам – и става.

Докато майката се обърне, Душко взел, че объркал шишето с препарата за прозорци с едно шише мастило. Шляяк! на прозореца! Това мастило боядисвало всичко… Душко тръгнал да го търка с вестник, то се размазвало още повече…

– Душе, какво направи, Душко?

– Ами сложих повече от препарата, мамо, ама не знам защо е син.

Майката обяснила:

– Защото не е препарат за прозорци, а мастило.

Душко се зачудил.

– Ами защо имаме, мамо, мастило в шкафа за препарати?

Взел следващото шише. Лююс! на прозореца! А то било белина. Майката казала:

– Леле, бягай, ще си изгориш кожата, пази се! Душко, какво правиш!?!

– Ами опитвам се да го избеля!

Майката го завела на мивката и обилно измила ръцете и лицето му с вода.

– Ама как ще избелиш стъклото бе, Душко, не може така! Това е много опасно. Трябва специално да почистим сега белината, защото тя ще разяде стената.

И Душко отговорил:

– Няма проблем бе, мамо, веднага ще оправим работата!

И точно след минута върху прозореца бил излят препарат за миене на под. Комбинацията вече била много силна – пенещо се мастило с мирис на белина. Майката си казала: „Леле, тези прозорци направо да ги сменяме!“.

В този момент пристигнал бащата.

– Вие химическа лаборатория ли правите?

А майката махнала с ръка.

– Не, не, строително-монтажни работи правим. Опитваме се да измием прозорците.

Бащата предложил:

– Ами защо не им лиснете малко киселина поне, така естествено ще се стопят и вече няма да има какво да миете!

Душко седял с едни големи, насълзени очи и казал:

– Ама вие се подигравате с труда ми!

Сложил големи гумени ръкавици, облякъл предпазни дрехи, поставил си защитни очила и маска за дишане, за да не го изгори белината, качил се и почнал да върти гъбичката. А той, колкото повече въртял, толкова повече синя пяна летяла на топки из стаята. Майката казала:

– Душка, вземи спри с тази пяна, че не може да изчистим апартамента!

Душко търкал още по-усърдно.

– Не виждаш ли, че търкам! Толкова много се старая да го махна, а ти ме притесняваш.

Майката гледала стаята.

– В скоро време ще трябва от тавана да го махаме!

Бащата я целунал.

– Я дай да вземем една прахосмукачка и да стоим зад Душко, и като полетят облаците пяна, да ги изсмукваме.

Душко пак се обърнал.

– Ама вие ми се подигравате нещо! Аз се старая да изчистя мастилото, а вие – прахосмукачка! Я взимайте по една гъбичка и вие да въртите!

Таткото казал:

– Е, няма начин – тук направо тримата се подреждаме и почваме да въртим! То май по-лесно ще стане, ако сменим прозореца.

Душко усилено работел.

– Не е по-лесно, като смените прозореца. Ей сега ще го изтъркаме лека-полека.

В един момент се чул силен плясък. Душко лиснал една кофа вода върху прозореца. И потекло по паркета, потекло по стените… Вярно, стъклото се поотмило, но, за съжаление, паркетът взел леко да цвърчи от белината.

Таткото се провикнал:

– Душко, това вече прилича на бедствие.

Майката казала:

– Душко, стъкло се сменя, ама паркет не се сменя лесно. Хайде, стига толкова с чистенето за днес!

А Душко с едно детско парцалче седял и търкал пода. Ахкал, охкал, въртял се, работата станала още по-напечена. С детската кофичка тичал напред-назад и бършел.

Таткото казал на жена си:

– Ей, това е хубаво, че искаш да възпитаваш детето на труд, но все пак трябва да има някаква мярка! Крайно време е този експеримент да приключи.

Майката попитала:

– Да приключи, да приключи, ама как? Погледни – нито се вижда навън през прозореца, нито по пода може да се стъпва.

Бащата казал:

– Е, то хубаво, че не се вижда къде сме, така и така съседите само ни зяпаха през прозореца, а така ще си живеем в спокойствие, че никой няма да ни наблюдава.

Майката го погледнала.

– Ама с това мастило няма ли да ни е малко тъмничко?

Бащата я погалил.

– Защо, бе, много добре! На тъмничко все ще ни е нощ, сутрин няма да се притесняваме, че трябва да ставаме.

Душко пак ги погледнал.

– Ама вие двамата само се шегувате с мен! Вместо да вземете да ми помогнете с по една гъбичка!

Таткото рекъл:

– Да, да, знаем за гъбичката – само я взимаме, въртим я и всичко става пяна.

Душко седнал на земята и казал:

– Аз, да ви кажа, с вас повече няма да работя! Ще си мия прозорците само като съм сам!

В този миг и майката, и бащата в един глас произнесли:

– Неее, само не и като си сам!

И майката веднага сменила темата.

– Душко, знаеш ли, имам голяма нужда да вземеш да ми помогнеш с една друга работа.

Душко се усмихнал.

– Каква работа? Веднага ще ти услужа! Кажи, какво да направя за теб, мами?

Майката започнала да търси думите.

– Ами, например… например да вземеш и… така, аз напълно случайно съм се сетила сега… да направиш един крем.

Душко станал.

– О, това е много тежка и отговорна работа! Съгласен съм да направя крем. Веднага ще отида и ще го направя.

В този момент Душко се запътил към кухнята, а майката и бащата седнали да мият мастилото, белината, препарата и всички други неща, размазани по стените, прозорците и пода.

В този момент откъм кухнята обаче се чул лек шум. Душко решил професионално да приготви крем с изключително продължително разбиване с миксер. Но не просто с кана-миксер, в която сипваш и то си пръска само в каната, а с класически миксер с две перки отпред. Слагаш вътре в купата с продукти и започва да плиска на всички страни, включително и към тавана.

Душко обаче ентусиазирано работел. Бъркал, бъркал, бъркал нишестето с млякото до момента, в който половината нишесте се разлетяло навсякъде из апартамента.

Останалата част той доволно сипал и сварил. Тя станала на топки, защото първо трябвало да се свари млякото, а после постепенно да се добави разбърканото нишесте с вода, но Душко всичко това не го знаел. Той първо разбъркал млякото с нишестето, после го сварил. Сипал топките в едни купички и поръсил върху всяко кремче по една ванилия, две щипки канела и малко червен пипер.

Майката пристигнала в кухнята, огледала щетите и решила: „Хайде сега да не се ядосваме, детето е направило крем, поне да пробваме какво е сътворило“. Тръгнала да пробва първата лъжичка и о, ужас!, то люти, та не се трае! Казала:

– Душко, защо си сложил червен пипер?!

Душко имал обяснение.

– Ами как защо? Бял цвят съм сложил за ванилия, кафяв цвят съм сложил за канела и реших, че много ще отива и червено.

Майката пийнала вода и сдъвкала малко хляб, за да пребори лютото.

– Ами не можа ли нещо друго за червено да измислиш?

Душко споделил:

– Мислех натрошена тухла, ама понеже нямаме вкъщи, та затова реших, че може да стане и с червен пипер.

Майката продължавала да дъвче подлютена.

– Е, в този смисъл е по-добре, че червения пипер си сложил.

Душко попитал:

– Ами да, много приятно, нали?

– А защо ти е на топки кремът?

Душко заразказвал:

– Това е специална рецепта. Казва се крем „Бомба“.

Майката си отчупила още малко хляб.

– Ако си целял да го направиш на топчета, си успял. Даже ако имаше катапултче, каквито са тежички, можеше да започнем да се обстрелваме с тях. Ама някого да не уцелим, че може да го повредим. Душко, не е ли по-добре следващия път първо да свариш млякото и после баавно да добавяш разтвореното нишесте във вода?

Душко рекъл:

– Да, мами, това е много добра идея, точно така се прави крем. Така всички го правят, но моят е Душко-крем.

Майката обичала да разговарят.

– Е, Душко-кремът е много интересен!

Душко продължавал:

– Душко-крем с червен пипер! А следващия път, мами, мога да направя Душко-крем и с други подправки. Например с черен пипер, мога да добавя малко кетчуп, може и с горчица.

Майката се чудела.

– Дали не е по-добре да го правиш натурален? И всеки да си го гарнира.

Душко рекъл:

– Може да има и по една купичка натурален, но за другите купички само някой, който е бил много послушен вкъщи, ще може да се дореди.

– Е, Душко, ти колкото си послушен, всички други купички ти ще ги ядеш, а за нас все ще остава натуралният.

Душко я погледнал.

– Аа, ти си много хитра нещо – май правиш номера!

Майката се усмихнала.

– Е, не, шегувам се, шегувам се, и с червения пипер е много вкусен, но все пак…

Душко изведнъж се сепнал.

– Ти, като предложи това за катапултите – сериозно ли го предложи, или беше шега?

Майката веднага изяснила:

– Абсолютна шега беше, Душко, не го възприемай буквално!

Душко станал.

– Добре.

Взел една купичка от крема и тръгнал навън. А майката попитала:

– Къде си тръгнал с този крем?

Душко отговорил:

– Аз смятам да науча едно куче да яде Душко-крем.

Майката се стреснала.

– Как куче ще яде Душко-крем?!

Душко спрял.

– Ами така! Има едно бездомно куче до нашата кооперация и аз смятам да го храня всеки ден с Душко-кремове.

Майката му махнала да се връща.

– Ама то ще ослепее! Кучетата не могат да ядат захар.

– Откъде знаеш?

Майката му предложила:

– Може да прочетеш в книгата за кучета. Даваш ли на куче захар, то веднага ще ослепее.

Душко взел лъжица.

– Ами, значи, трябва да извадя захарта!

И седнал да рови из топката. А майката се засмяла.

– Душко, не може да се извади захар, като ровиш из топката – тя се е разтворила в крема.

Душко я погледнал притеснен.

– Ами какво да направим? Как да я извадя?

Майката обяснила:

– Ами няма как да я извадиш.

Душко все още ровел.

– Аа, няма как да я извадя?! Ти да не искаш сега да правя нов Душко-крем? Тази рецепта е готова. Трябва да го филтрирам някак си.

Майката попитала:

– Как ще го филтрираш бе, Душко?

Душко оставил лъжицата и станал.

– Ами, как да го филтрирам… не знам. Сега ще отворя една книжка за химически експерименти и ще прочета как да извлека захарта. Ще оставя останалото за кучето.

Майката рекла:

– Душко, то прилича на бомбичка това, което си направил, ама ако извлечеш и захарта с химически експеримент, не знам кучето дали няма да избяга, като му се появиш.

Душко пак седнал.

– Ами добре, от един крем то няма да ослепее веднага, така че ще му го дам така, а от утре ще започна да му го правя без захар.

Майката си мислела за кучето.

– Добре, ама не съм сигурна, че кучетата ядат червен пипер.

Душко станал, взел крема и излязъл.

– Душко-кремът днес е с червен пипер, значи, с червен пипер ще го яде!

Слязъл Душко. Върнал се след малко много разочарован. Майка му попитала:

– Какво стана, Душенце?

– Не го яде.

– Ами най-вероятно не му е харесало.

Душко тупнал крема обратно на масата.

– Това куче нищо не разбира от кулинарно изкуство! То какво иска? Кокали! Някакви голи кокали, а не яде Душко-крем! От утре ще се занимавам само с котки!

Майката не знаела вече какво да каже.

– Душко, не съм сигурна, че и котките си падат по червения пипер.

Душко също се уморил, подпрял се на масата и заявил:

– Ще тренирам върху различни животни, докато някое не почне да яде Душко-крема без претенции.

Майката решила, че това е добро текущо решение на ситуацията.

– Ами добре.

И тук Душко я изненадал.

– Направо, мамо, ти предлагам: утре правя голям брой кремчета, нелегално ги скриваме в една торба, отиваме в зоологическата градина и без пазачите да ни видят, почваме да тренираме върху животните Душко-кремчета. Което животно започне да яде Душко-кремче, аз ще му стана осиновител и всеки ден ще го храня с него.

Майката вече потънала в новата тема.

– Ама ти добре ще осиновиш животното, ама то не иска сигурно само Душко-крем. То може да иска и други неща.

Душко я погледнал неразбиращо.

– Ами да, като му стана татко и майка, вие му ставате баба и дядо! Значи, вие другите неща по бабина и дядова линия ще му купувате.

– И ако е лъвът?

– Ами ако е лъвът, знаеш как е.

– Ами няма ли да ни е малко скъпичко?

– Е, то винаги на бабите и дядовците им е скъпичко.

– Ама аз може да не искам да се сродявам с някой лъв!

– Ти не се сродяваш с него. Ти си се сродила с мен, а аз – с лъва.

– Душко, става вече много дълга историята с тези Душко-кремове.

– Би станала по-дълга, мами, ако седна и ходя по детските градини и проверявам кои малки дечица са склонни да ядат Душко-кремчета. И като намеря такива, на които им харесва, ще ги снабдявам всеки ден с Душко-кремчета.

Майката попитала:

– Кой ще го плаща това нещо?

– Ами ние ще го правим като социален патронаж, мамо. Ние ще правим дарение за децата, които разбират от кулинарно изкуство и обичат крем-бомбички с червен пипер.

Майката се замислила.

– Душко, това, да ти кажа, не ме притеснява много, защото най-вероятно бройката на децата няма да е много голяма.

– Ее, мамо, ама аз, ако им кажа, че ще може да си поиграят с легото ми, може бройката рязко да нарасне.

– Е, ти, ако им кажеш, че ще подариш легото, най-вероятно цялата детска градина ще ти изяде кремчетата.

Душко я погледнал изпитателно.

– Ама ти пак се шегуваш с мен! Аз искам да правя добрини, а ти сега седиш тук и ми обясняваш, че всички ще ми изядат кремчетата.

Майката станала и започнала да чисти.

– Душко, дай сега да почистим крема от тавана и от шкафовете, и от вътрешната страна на хладилника, която не знам как успя да уцелиш, а утре ще мислим за другите бомбички.

Душко попитал:

– Мамо, то така като е обстреляна кухнята, не може ли да си я дообстреляме и после наведнъж да изчистим всичко?

Майката казала:

– Може, ама татко ти ще е на друго мнение…

Душко рекъл:

– Е, какво, така и така ще я чистим, я дай малко да си постреляме!

Точно щели да изстрелят първата бомбичка – и се появил таткото на вратата.

– А, вие какво правите?

Душко бързо отговорил:

– Ние? Нищо!

Майката потвърдила:

– Нищо, нищо не правим! Само си говорехме за кучета, котки, зоологически и детски градини…

Таткото попитал:

– Вие точно какво се канехте да сторите?

Душко рекъл:

– Ами бяхме на темата с петната. Махане или добавяне. Точно се канехме да почистим всички петна. Първо започваме от хладилника, защото отвътре е изцапан. Ти искаш ли да ни помогнеш?

Таткото казал:

– Аз се чудех не може ли да ги изстреляме тези бомбички, така и така ще чистим? Ама майка ти ще се кара, тъй че няма да стане.

Душко толкова щастлив ги погледнал.

– И вие ще участвате в използването на крема ми?

Майката и бащата казали едновременно:

– Да.

– Ама няма ли да ви е мъчно, че няма да го изядете?

И майката, и бащата:

– Този път няма да ни е много мъчно.

Душко попитал още веднъж:

– Ама сигурни ли сте, че няма да страдате – толкова вкусен крем да не сте го изяли? С червен пипер е!

Майката и бащата казали:

– Този път точно няма да страдаме много.

Душко дал знак.

– Е, тогава хайде да се постреляме!

И настанала такава стрелба с бомбичките на Душко, че после два дни чистили и се смели.