Свободният полет до Зинго-Банго-Менго, до Чанка-Чучанка и до света на всевъзможностите

В свободна фантазия

Имало едно време четирима сладки приятели: Бонбончо-Фотончо, Душко-Послушко, Отворко-Мърморко и Жожко. Четиримата решили да станат междугалактически пътници. Огледали се какво налично имало в дома на Душко и всеки построил набързо по един космически кораб.

Жожо, понеже бил от бързите, взел три легена, пъхнал се под средния, сложил другите два отпред и отзад и започнал да се движи из стаята. Неговият космически кораб лесно се разпадал, но не било голям проблем да се сглоби отново, така че Жожката да прелита над масите, по столовете, между диваните. Изобщо – обикалял планетите с голяма бързина.

Отворко-Мърморко бил по-педантичен. Той обърнал един фотьойл наопаки, пъхнал се отдолу и започнал да се движи само по Mлечния път, без да може да се каца по планети като масата, фотьойлите, диваните, защото космическият кораб му идвал тежък.

Душко-Послушко, какъвто си бил добър, решил да направи един по-чувствителен кораб, разгънал простора, метнал отгоре едно перде и започнал и той да планира из планетите. Все пак не обикалял всичките, защото просторът му нарушавал равновесието и на два пъти седнал по дупе, но иначе бил относително подвижен пътник.

Най-накрая Бонбончо-Фотончо, както знаете – изобретател с развинтено въображение, седял, мислил, струвал, седял, мислил, струвал, и измислил едно съоръжение около самия себе си, изградено от свързани помежду си плат, лепенки и вестници. С две думи, приличал на голяма топка вестници, плат и лепенки, в която той бил по средата. Имало дупки само за главата и краката! Така можел лесно да се търкаля. Сам приличал на планета, но можел да обикаля лесно другите планети.

И четиримата космонавти полетели с бясна бързина. Първо решили да отидат на далечната планета Зинго-Банго-Менго. Това било планета, намираща се близо до кухненския шкаф, защото Отворко-Мърморко казал, че ако не отидели на Зинго-Банго-Менго, то с фотьойла той нямало как да стигне до друга планета, така че нямало и да играе.

И тръгнали, всеки със собствената си скорост. Трите легена потраквали ритмично, Бонбончо се търкалял като една голяма тиква, просторът се движел и пляскал с криле отстрани, а фотьойлът се влачел последен.

Космонавтите кацнали на Зинго-Банго-Менго и слезли със собствените си скафандри. Скафандърът на Душко-Послушко бил една купа за биене на яйца. Отворко-Мърморко си бил нахлупил саксия, при това глинена, така че да затруднява допълнително движението на кораба му. Тя била и тежичка, а като се нахлупела, той не виждал нищо. Жожката си бил сложил половин глобус на главата, но бил избрал все пак Северното полукълбо, за да се ориентира по-лесно къде е север и къде юг. Бонбончо-Фотончо нямал много избор и си нахлупил възглавница, така че да може да се търкаля и през глава ритмично.

Четиримата космонавти, само по скафандри, забродили из Зинго-Банго-Менго. Душко приповдигнато съобщил:

– Това е нова планета. Космонавти, трябва да я опознаем!

Отворко-Mърморко вече имал план.

– Това е нова планета. Ей, трябва да я превземем и да я разрушим!

Жожката имал други намерения.

– Това е нова планета, трябва да я обиколим!

Бонбончо-Фотончо замислено казал:

– Идеята да я взривим не беше лоша, но все пак ние сме кацнали на нея, дали пък да не вземем да я изследваме, да направим експерименти на нея, да я проверим каква по-точно е тази Зинго-Банго-Менго?

И изведнъж всеки започнал да прави това, което бил планирал. Душинката наблюдавал планетата с голям интерес, съзерцавал я с големи кръгли очи. Възхищавал се на всеки черпак, лъжица и вилица, които откривал на тази невероятно красива и нова планета.

Отворко-Мърморко, както бил решил да я превзема, грабнал едни големи найлонови торби и започнал всичко, до което се докопвал, да си го прибира под фотьойла.

Жожко, който решил да обиколи планетата, тичал напред-назад, качвал се от шкаф на шкаф, на хладилника, на миялната, прескачал, въртял се в кръг, навирал се вътре в шкафовете или просто се движел. Бил много зает да обиколи всички възможни долапчета.

А нашият приятел с възглавницата на главата, която леко го задушавала от време на време и му гъделичкала ушите, така че той се хилел без повод и причина, просто си експериментирал. Решил да провери какво щяло да се случи, ако пусне в мивката да шурти вода и сипва в струята препарат за миене на чинии – веро – дали балончетата на верото щели да прелеят веднага на пода и да влязат и в хладилника, или просто след няколко минути пяната щяла да започне равномерно да се стича по пода като гигантски ледник.

По едно време Бонбончо разпалено предложил:

– Ей, хайде да спрем със Зинго-Банго-Менго и да играем на ледници! Аз ще сипвам верото, а вие ще пускате водата под налягане, като затискате чучура с пръст, и ще видим дали ледникът ще стигне до външната врата.

Душко кротко му казал:

– Тази игра ще я оставим за утре, защото сега отлитаме за новата планета, която се казва Чанка-Чучанка.

И тръгнал. Но Чанка-Чучанка всъщност била една маса за гости и там някъде Отворко-Мърморко недоволно се обадил:

– На Чанка-Чучанка не мога да се кача, не ми каца корабът там, няма да играя!

Бонбончо-Фотончо, докато оглеждал кълбовидния си кораб, рекъл:

– Слушай, в моя кораб няма как да те вкарам, защото виждаш как съм опакован, просто само с търкаляне се движи.

Жожката посочил.

– Виж, тези трите легена едва ме побират, ако и ти им седнеш, просто ще се спукат.

Душко обаче, какъвто бил добър, предложил:

– Гледай, моят простор има две перки отстрани, хвани едната, аз другата и ще полетим с теб към Чанка-Чучанка! Хайде, хайде, остави твоя кораб тук, на гараж!

Отворко запитал:

– А съкровищата ми? Трябва да вземем и тях.

Закачил си на колана всичките вилици, ножове и лъжици, които бил задигнал, както и всички тенджери – изобщо всичко, което бил докопал, ама корабът не щял да излети. Душко го подканял:

– Политай, политай над Чанка-Чучанка, хайде!

Отворко го сръгал.

– Я вземи малко и ти. Не виждаш ли, че едва ходя?!

Душко недоумявал.

– Ама ние дойдохме само да разгледаме красивата планета, за какво ги носиш тези неща с теб?

Отворко с властен тон рекъл:

– Аз нищо не разглеждам, аз покорявам, аз завладявам, аз взимам всичко! Оставил съм една празна и унищожена планета след себе си. И сега ще отида да завзема Чанка-Чучанка!

Душко спокойно и категорично отговорил:

– Виж какво, ако ще завземаш, ние пък няма да те взимаме, защо да разваляш планетите? Я виж каква си беше хубава онази планета, а пък сега и тази ще я разваляш! Да не говорим, че на масата няма нищо, така че – я си стой при фотьойла и си брой съкровищата!

Отворко погледнал масата, видял, че там нямало нищо, и се съгласил.

– Добре, аз ще вляза в моя кораб, ще пусна радиостанцията на честота Пиу-миу-тиу! и като сте готови с огледа, ми се обадете!

Качили се космонавтите на Чанка-Чучанка. Душко слязъл и започнал да наблюдава красивата планета. Гледал изгревите и залезите около нея, гледал другите планети с възхита, седнал и казал:

– Колко е красиво на Чанка-Чучанка!

Жожката, естествено, имал друго отношение към новите планети и започнал да тича в кръг. Но тъй като Чанка-Чучанка била все пак малка планета, а на нея имало цели три космически кораба и още двама космонавти, тичането било свързано с леки изпадания от планетата направо в междугалактическото пространство и връщане обратно. Но понеже гравитацията не работела точно в негова полза, това отнемало известно време.

Бонбончо-Фотончо седял и възкликнал:

– Каква планета! Планета, на която дори един експеримент не можеш да направиш! Освен ако не се изплюя върху Чанка-Чучанка и да наблюдавам какво ще се случи.

И започнал лекичко да плюе. Плюел си върху Чанка-Чучанка, когато влязла майката на Душко. И какво да види: в кухнята, под фотьойла, седял Отворко-Мърморко и си играел с ножове, вилици и лъжици, но най-вече с ножове. Косите на жената се изправили. Отдолу били нахвърляни всичките ѝ съдове. Голямо миене щяло да падне, докато станели отново годни за хранене! Както и да е, извадила лекичко Отворко отдолу, но забелязала, че Жожката падал вече три-четири пъти от масата, решила, че той е пиян, и попитала:

– Жожо, какво си пил?

Жожо възпитано отговорил:

– Нищо, госпожо, само вода.

И тя с подозрение в гласа казала:

– От пиене на вода не се пада така от масата!

Жожо, все още унесен в играта, сърцато ѝ споделил:

– Нее, аз не съм на масата, аз съм на Чанка-Чучанка.

Майката на Душко решила този въпрос с репликата:

– Добре, добре, ще се обадя на майка ти да си поговоря с нея.

И Жожката прелетял с легените от Чанка-Чучанка до дивана и зачакал да се обадят на майка му.

В това време някъде вече майката на Душко не издържала, защото забелязала, че масата им била плътно покрита с плюнки, които Бонбончо-Фотончо продължавал да изстрелва, и тихо запитала:

– Бонбончо, ти какво правиш на масата, защо си се увил така, ще се задушиш!

Бонбончо триумфирал.

– Аз, госпожо, съм прелетял с космическия си кораб и правя експеримент как реагира на човешка слюнка планетата Чанка-Чучанка.

Майката на Душко вече започвала да влиза в играта.

– Искаш ли да провериш как реагира Чанка-Чучанка и на гъба, парцал и почистващ препарат. Така ще проверим дали може Чанка-Чучанка да стане чиста?

Бонбончо се зарадвал, че и тя искала да играе с тях.

– Ако дадете тези химикали, госпожо, веднага ще направя химическите експерименти. Ще използваме три проби. Ще сипя в едната част концентрат почистващ препарат, в другата част – разреден препарат с вода, в третата – вода, и ще проверим колко бързо ще се разяде дървото на Чанка-Чучанка.

Майката не била съвсем съгласна.

– Хайде да не проверяваме как ще се разяде, ами просто да видим може ли да стане чисто!

Бонбончо решил да участва.

– Добре, съгласен! Дайте да проверим дали може да стане чисто! Включително и с ренде! И с телта ще проверим до какво ниво на чистота може… А желаете ли с белина?

Майката вдигнала поглед нагоре, поела въздух и казала:

– Хайде, и без белината, само така – почистващ препарат, вода и гъбичка.

В този момент тя видяла как сякаш уши на слон пляскали страничните части на простора, а Душко седял и си говорел:

– Какъв красив изгрев! Какъв красив залез! Каква красива природа!

Майката на Душко вече имала нова тема.

– Душко, тъй като няма как да се обадя на майка ти, може ли да седнеш до Жожката, а аз да помисля какво да направя?

Душко взел простора, разпляскал страничните му части и полетял към дивана.

– Чао, Чанка-Чучанка – пеел той, – до нови срещи! Утре ще видиш играта ни на ледник! Чао, чао!

Космическият ден изпълнил сърцата на децата с радост и удовлетворение. Мисълта за ледника, който достига до входната врата, вече завзела въображението им. Новият ден идвал… скоро.