Архитектурни изяви на Бонбончо и Душко в пенсионерския клуб

Баланс между полезност и приятност

На другия ден имало още два проекта за представяне. От ранна утрин децата с голямо вълнение чакали дядото да ги заведе в пенсионерския клуб. А той спокойно си закусвал, изчел вестника, пил кафе на терасата… Децата само питали:
– Ще тръгваме ли вече?
Дядото спокойно им отговарял:
– Рано е още. Няма да има никого. Сега е време за табиети. Време за себе си. Към 11 часа ще стане време за споделяне. Едно по едно.
Дядото отишъл в градината с цветя зад блока и започнал да плеви. Полял цветята. Поприказвал им. След това напазарувал. Омесил хляб, сготвил си зеленчукова супа. Децата чинно го следвали… Напред-назад, нагоре-надолу и само питали:
– Ще тръгваме ли вече?
Станало почти 11 часът. Дядото бил почистил дома си, проветрил и се облякъл като за пенсионерския клуб. Децата заподскачали от радост. Хванали го за ръка от двете страни и го дърпали по улицата така, че човек трудно можел да си представи, че този целият ентусиазъм бил заради някакви си архитектурни проекти. Като пристигнали, с изненада установили, че целият пенсионерски клуб вече бил пълен. Новината за децата се разнесла бързо. Детското представление внасяло ведрост в ежедневието им. Всички искали да се порадват на идеите им.
Бонбончо ентусиазирано застанал отпред. Цяла нощ чертал и мислил. Доста се бил потрудил.
– Целият замисъл е простота и сигурност. Апартаментът представлява една голяма стая. На пода ѝ има много килими. А до тях има кашони с играчки. Такова жилище ти доставя сигурност и свобода. Влизаш, натискаш четири ключа на лампи до вратата и се включват 32 крушки от по 100 вата всяка. Тези крушки трябва да облеят със светлина цялото помещение. Има допълнителни фенери на пода и плафони по стените.
Освен килими и играчки имало и една дъска за рисуване, ама много голяма. Почти на цялата стена. На дъската имало нарисувано кръгче. Отворко се обадил:
– Защо не вземеш на това кръгче да му нарисуваш една точка, че да стане завършено нищо. Може да е лого на апартамента. Съвършена празнота.
Жожо казал:
– По-скоро ще заприлича на ябълка с червей. И пак ще си е яко.
Бонбончо се смеел, погледнал пенсионерите и продължил:
– В апартамента има множество съоръжения. Виждате ли тази машина в кухнята? Това е изстрелващо оръжие за филийки.
Всички били смаяни. Залата съвсем притихнала.
Бонбончо разпалено обяснявал:
– Нали моят дом е моята крепост. Трябва да можем да го защитаваме добре.
И показал тостера-картечница. След това показал микровълновата, която бил приготвил за бомба с дистанционно взривяване. В нея имало една метална купа, а в нея плътно затворено шише с вода и цяло сурово яйце. Това било добро предупреждение пенсионерите да слагат само керамични и пластмасови съдове в микровълновите си печки, както и всички неща, съдържащи вода, да са отворени.
Другата специфика в апартамента на Бонбончо била подвижният под. Той треперел, вибрирал и се местел наляво и надясно. Ако човек направел и една крачка още, не знаел какво можело да му се случи. Хич нямало да им е спокойно на някои нашественици да ходят по такъв под, камо ли в тъмното. Бонбончо оставил настрана чертежите и рекъл:
– Има и системата от огледала. Не успях да я сложа цялата на чертежите, но ще видите как работи.
Показал направен с малки огледалца робот, при чието движение се задействали различни ефекти. Ако човек имал въображение, този робот бил направо гениално фъншуй съоръжение. Ако човек нямал въображение, като бащата на Душко, този робот си бил събрани боклуци на едно място – благодарение на хора, колекциониращи боклуци, и дете, което не знаело, че да се рови в боклук не е хубаво и можеш да хванеш някоя болест. Бонбончо обяснявал:
– Влиза светлина през входната врата, роботчето веднага я поема с едно огледало и я насочва надясно, към отдалечения от прозорците ъгъл на стаята. Там има второ роботче, което я закарва към тавана, и оттам трето роботче – към тоалетната. Целта е светлината да се движи правилно, насочвана от роботчета, направени от малки огледалца.
Имало и други странности от огледала. Проектът на балкона бил чудо. Една бабка попитала:
– Добре де, ама защо на балкона е толкова страшно? Те са огледало до огледало, слънцето не можеш да видиш. Как ще влиза светлина в това жилище с толкова огледала.
Бонбончо обяснил:
– В Китай заради огледала, сложени по балконите, хората в затвора могат да отидат. Вярват, че огледалата могат да отклонят парите и изобилието от едно семейство към друго. Щом някой сложи огледало на балкона, другите веднага слагат две.
И така Бонбончо разказал надълго и нашироко за войните с огледала. Обещал им следващия път да им даде пример с истински военни действия.
Дошло време за Душко, но той не се появявал на сцената. Хората взели да пляскат, да ръкопляскат, да си потропват подканващо с крака. Но той не идвал. Пляскали, пляскали, ала той все не идвал. Душко се притеснил от толкова много хора. Всичките вперили поглед с очакване. Най-накрая всички деца и дядото заедно с него излезли на подиума, за да са му подкрепа. Показал Душенцето проекта си и станал целият червен от притеснение. Започнал плахо. Каже дума, пък поспре, поеме въздух, каже втора, доизчерви се, каже трета, прехапе устни… а хората слушали внимателно. Отворко му рекъл тихо:
– Душко, толкова хубав проект имаш. Покажи го на хората радостно. Кое е най-лошото, което може да се случи? Някой да не го хареса, някой да заспи. Я живей с това. Ние ти го харесваме. Хайде, покажи го така, сякаш сме си само ние.
Душко погледнал децата, погледнал дядо си. Като че ли тежест се махнала от плещите му. Отпуснал се, усмихнал им се и започнал съвсем спокойно да представя своя проект:
– Цялата идея на жилището е да подкрепя живота. Да има въздух, светлина, радост и живинки. Материалите са естествени, предимно дърво. Няма остри ръбове. Цветовете се светли и ведри.
Една от бабките не издържала и попитала:
– А защо са толкова големи прозорците?
Душко отговорил:
– Е, как защо, защото хора са като цветята. Колкото повече слънце има, толкова по-добре растат. В моя проект има две стаи и баня с тоалетна. Едната стая е югоизточна, а втората – югозападна. И двете имат балкони. Едната стая е спалня. В нея има легло, две нощни шкафчета, гардероб и малко диванче с малка масичка. Ъглите са обрани, т.е. запълнени с гипс, и формата на стаята е мека, с една дума – овална. Стените са боядисани с вар – бели, свежи и дезинфекцирани. Подът е от дъски от явор. Няма телевизор и каквито и да е дигитални устройства, включително преносим компютър и телефон. Зона, свободна от техника. По стените, в рамки от явор, има колекция от снимки на приказно красиви места по Земята. Няма огледала! На френските прозорци има тънки пердета, които допират пода, както и плътни пердета, които затъмняват добре стаята и спомагат сънят да е спокоен. На врата има дискретно окачен „ловец на сънища“. Две нощни лампи по шкафчетата. Едва малка икона, раковина и декоративна свещ. Семпло, красиво, естествено и просторно. – Пристъпил Душко от крак на крак, поел дъх и продължил: – Втората стая е дневна. Вътре има кът за готвене, кът за хранене и кът за срещи с близки. Тук отново има дървен под, завеси и дървени мебели. Допълнително има много цветя, четири лампи с по осем крушки от по 100 вата, диванчета и книги. Няма отново телевизор. Само един лаптол дискретно седи на помощна масичка. Две големи колони и лампова уредба за музика.
Душко спрял, огледал се дали хората го слушат и забелязал, че всички са вперили поглед в чертежа му замечтано. Отново пристъпил от крак на крак и продължил:
– Има и баня с тоалетна. Банята е просторна и суха. Има душ кабина, тоалетна, биде, дървени рогозки на пода. Банята е с цвят на праскова и стилът е наподобяващ римска баня. Приятни орнаменти, теракота и стъклена мивка за закачка. Тук има големи кристални огледала, около които има орнамент от теракота като рамки на картина. Прасковени кърпи и две шкафчета за всичко, от което жителите имат нужда. И това е от мен! – Казал Душко и се усмихнал със сияйната си усмивка.
Децата ръкопляскали, пенсионерите ръкопляскали. Всеки един от тях си бил харесал различен апартамент и отишъл да поздрави съответното дете. Един от пенсионерите предложил:
– Деца, искате ли да ви науча да правите мебели от картони и хартия. Стават здрави и стабилни. Можем да раздвижим пенсионерския клуб.
Децата веднага се съгласили, щом нещо щяло да се майстори. Това, което било интересно, било, че и пенсионерите искали да участват. И така следващият ден бил определен за проектиране на мебели от малки и големи.