Как Бонбончо и приятелите му самоуверено подходиха към фризьорския салон

Вкусове различни възможности всякакви

Една сутрин Душко се събудил, погледнал се в огледалото и си казал:

– Оо, бретончето ми вече не е така зализано и отгоре едни косъмчета нещо стърчат. Трябва спешно да ида на фризьор.

Отишъл на училище. Видял се с приятелите си и им съобщил:

– Приятели, в голяма беда съм. Бретонът ми вече е толкова дълъг, че не стои загладен, а отгоре някакви косъмчета ми стърчат.

Жожко, който в бързината си никога нямал време да се погледне в огледалото, рекъл:

– Леле, а моята коса каква ли е?

Децата го погледнали, почнали да се смеят и казали:

– Със сигурност е за фризьор, повярвай ни!

Отворко, който държал редовно да си прави модни прически, имал предложение.

– О, в никакъв случай няма да ходим на случаен фризьор! Ще отидем при моята фризьорка, тя е много модерна и талантлива. Може да ви направи някакви фигури по главата, ще ви сложи брилянтин, гел. Въобще много добре ще ви се отрази.

Жожко погледнал и съмнение се изписало на лицето му.

– Абе, чак пък фигури… То кой ги вижда тия фигури? Нали аз не си ги виждам, така че, каквато и да ми е главата, това е чужд проблем, не мой. Че и пари да давам…

Бонбончо бил ентусиазиран.

– Дайте ще отидем до фризьорския салон. Като сме четирима за подстригване, ще седим дълго време и ще се позабавляваме.

Четиримата другари, всеки със своя си цел, тръгнали за фризьорския салон.

А там различни фризьори и фризьорки работели. Имало хубави меки диванчета, на които да седнеш, и докато чакаш, ти давали сокчета, вода, бонбончета… Много приятна работа се оказали фризьорските салони! Седиш, ядеш, пиеш, надяваш се да не те вземат скоро, та повече да ядеш и пиеш. Имали си и тоалетна, тъй че, като изпиеш много сокчета едно след друго, можело да отидеш и до тоалетната – и да продължиш да ядеш и да пиеш. А бонбончетата много, много, изобщо не свършвали! Можело да си сложиш по четири-пет в бузките и така леко да мляскаш и да ти тече отстрани даже сладко, като се опитваш да говориш. Много хубава работа били фризьорските салони!

И си седели четиримата другари на дивана и си разговаряли. Душко обмислял.

– Трябва от каталога да си избера прическа. Най-вероятно ще помоля да ми скъсят бретона със сантиметър и половина и тези косъмчета отгоре да ми ги намажат с антистатичен препарат, за да ми се приберат и да ми стане гладка косата. Дайте да погледнем прическите, може и да харесам една.

Отворко рекъл:

– Е, какво ще харесаш една, като ти искаш да ти скъсят бретона само? Това прическа ли е? Я ме гледайте мене! Вижте тука отстрани какви работи са ми направили, даже мисля едно русо кичурче да добавя.

Жожо го погледнал.

– Отворко, уж си отворен. Какво русо кичурче?! Ти да не си фолк звезда?

Бонбончо се заливал от смях – сълзи се стичали като падащи звезди по бузите му.

– Отворко, цялата руса си я направи! Ще станеш една блондинка. И ще можем да ти разказваме вицове, защото сега знаем, а няма на кого да ги разкажем.

Душко погледнал сериозно Отворко.

– Не ги слушай! Те ти се подиграват! Да не си посмял да се боядисаш рус! Ще вземат да те изгонят от училище.

Отворко погледнал Душко и рекъл:

– Споко, бе, аз само едно кичурче! Ако се скарат, ще си го отрежа.

Жожо скандирал:

– Цялата глава! Руса цялата глава!

Бонбончо продължавал да се смее. Задавил се с бонбоните, зачервил се, та трябвало да го ударят по гърба да се оправи.

Фризьорите видели, че трябва явно да се разбързат и да почнат да ги взимат тези деца, защото можело да стане доста нажежено. А децата били ведри и не правели бели, така че общо взето, докато жените седели на ролки, под сешоарите или им изправяли косите с преса, децата си имали теми за разговор.

Взели да разглеждат различни прически. Жожо си харесал една прическа, при която цялата коса стърчала нагоре като четка за обувки. Бонбончо пък си харесал прическа – всъщност да му обръснат цялата глава. Душко искал само бретончето, а пък Отворко искал кичурчето.

И така, доволни, че са направили своя избор, решили да разгледат какво се случвало в салона. Наблюдавали те: седяла една жена на столче с хирургическа маска на лицето. Пред нея седяла друга жена, която ѝ била подала ръцете си. Изведнъж Отворко казал:

– Леле, тука да не е хирургия? Да не вземат да ти срежат и нещо друго освен косата? Я ги гледай, така като са почнали, с маски на лицата…

Душко рекъл:

– Спокойно, спокойно, със сигурност не ѝ режат ръцете.

Отворко продължил:

– А, не ѝ режат ръцете! Гледай какво се криви на стола!

Бонбончо скочил на крака.

– Спокойно, сега ще проверим какво става.

И с бързи скокове между столовете отишъл, погледнал и що да види: лакирали ноктите на жената. Седял, седял, седял, махнал с ръка на другите. Другите в индианска нишка отишли и гледат: боядисвали ноктите на жена. Отворко не издържал.

– Е, що си я сложила тая маска? Все едно ще ѝ режеш пръстите. Виж колко уплашено те гледа!

Жената, която лакирала ноктите, не разбрала Отворко какво ѝ казва и даже не схванала, че говори на нея. Но жената, която била лакирана, се усетила и започнала да се смее. Естествено, като се смеела, лакът мръднал и ѝ изцапал пръста и тя, за да си махне размазаното, размазала и следващия пръст. По този начин за около три секунди целият лак се развалил. Маникюристката погледнала децата строго и измрънкала:

– Сядайте веднага на местата! И си чакайте реда!

Душко любезно отговорил:

– Ааа, извинявайте, не сте разбрали! Ние тука въобще няма да ви седнем! Хич не сме за вашия ред! Ние ноктите не си ги лакираме.

Жената, която вече била лакирана, продължила да се смее и така и втората ѝ ръка заминала. Тогава маската паднала и отдолу се показало едно бузесто, топчесто лице – на маникюристката, която казала:

– Деца, пречите ми на работата! Сега отново трябва да започна да лакирам.

Децата ѝ се извинили. Седнали и тя пак сложила маската. А Душко размишлявал:

– Ама вярно изглежда така, сякаш иска да ѝ отреже пръстите! А оная жена горката, как се увъртя в червеното! То дали се чисти, или тя така ще си ходи?

Децата седели и продължавали да гледат: една жена постоянно охкала и пискала: „Ох! Ах! По-леко!“. И те се чудели: сега пък тази защо така крещи? Решили да се доближат и да проверят. Приближили се, а тя подскачала и пищяла. Фризьорът просто с една четка леко, съвсем леко ѝ дърпал косата, а тя не спирала да пищи. Отворко застанал пред нея и рекъл:

– Що пищиш, ма?

А жената не чувала нищо от сешоара, но видяла, че някакво дете я гледа. Отворко пак започнал да вика:

– Защо пищиш, ма?

Тя нищо не разбирала. Душко отишъл пред нея, написал на лист: „Защо пищите, госпожо?“. Показал ѝ листа. Тя го погледнала и извикала:

– Пари, пари!

Тогава фризьорът всъщност разбрал, че тя пищи не защото била нервна, а защото сешоарът му бил включен на четири и ѝ изгарял главата.

Душко попитал:

– И защо не му казахте, че ви пари, ами крещите и ни надувате главата?

Тя отговорила:

– Ами аз мислех, че той знае.

Фризьорът казал:

– Откъде да знам?! Тука сядат всякакви: едни си пищят ей така, по принцип, щото им е приятно.

Децата седнали отново и наблюдавали какво става във фризьорския салон. Влязла жена с къса коса и се настанила на един съседен стол. След малко донесли някаква изкуствена коса. Закачили я отзад на главата ѝ – жената станала дългокоса. Бонбончо бил смаян.

– Е, това е номер! Банда, слагам си една такава коса и се прибирам при мама. Ако не припадне до довечера, сигурен съм, че и тя ще си сложи една такава. Смятам да си сложа руса.

Отворко реагирал веднага.

– А, не, русата е за мене! Ти си сложи черна, аз – руса и така ще отидем на училище. Предполагам, че ще е много забавно. Особено ако си сложим роклички, със сигурност ще ни питат от кой клас сме.

И децата много се вдъхновили от тази идея да си сложат изкуствени коси. На пръсти отново се доближили до стола, за да наблюдават как се случвало това. А то как ставало: вдигали косата на жената по средата, след това ѝ слагали изкуствената и после започвали да шият. Душко рекъл:

– Тая да ми шият главата – няма да стане! На онази сякаш ѝ режеха пръстите, а на тия тука им зашиват коси за главите. Не, не, не!

Загледан, Отворко обяснил:

– Споко, бе! Те не шият за кожата, те шият за другите косми.

– Не, не, не! – казал Душко. – Зарежете тая! Да вземе да ми забие иглата в главата, после… Хич не става тая работа! Ще си ходя с моето подкъсено бретонче и толкова!

Сeдели си те на стола и гледали: на една ѝ правели някакви къдрици. Въртели, въртели, а то миришело на изгоряло, та чак пушек се вдигал. Пуснел ли буклата фризьорът, изведнъж тя се изправяла, жената изпищявала, фризьорът изпищявал… и така отново… Душко попитал:

– Господине, защо тези букли падат?

А фризьорът – в пристъп на нерви – казал:

– Момченце, ако знаех защо падат, отдавна щяхме да сме свършили с мъките! Ама ето, виждаш – падат!

Бонбончо предложил:

– Не е ли добре да ги циментирате? Слагате им малко цимент, завързвате ги за машата, те се втвърдяват и не падат.

Фризьорът погледнал Бонбончо втренчено и започнал да подскача.

– Ти си много умен! Точно така ще направим.

При което хванал, намазал косата с всичките препарати, които седели на масичката пред него, без значение от етикетите, след това завъртял машата и изненада: буклите стояли прекрасно. Жената била щастлива на стола, фризьорът бил щастлив и предложил:

– Деца, вие можете да помагате във фризьорския салон.

А това им трябвало само на децата – да станат помощници! И започнали активно да помагат. Такава помощ ударили, че в салона набързо нещата станали различни.

Душко решил, че много добре може да помага на тези, които имат нужда от подстригване на бретончетата. Той бил твърдо решен, че всички бретончета трябва да се подрязват късо. Минавал през всичките столове и давал препоръки за бретончета – наляво ли да си го сложат, надясно ли да си го сложат, дали леко да си го филират. Дори едно бретонче сам показал колко дълго да стане.

Докато той бил зает с бретончетата, естествено, друг консултант – много компетентен, на име Бонбончо – щедро препоръчвал на всички голата глава. Минавал и обяснявал на възрастни жени:

– Госпожо, като се обръснете, първо, ще ви е много лесно: като си миете очите, и главата можете да си измиете. Няма да ви е топло през лятото. През зимата ще ви е удобно да си слагате шапки всякакви размери. Можете да си връзвате цветни кърпи. Няма да хванете въшки.

И така минавал и разказвал на всички за голата глава, препоръчвал щедро.

Естествено, както се досещате, Отворко имал вдъхновение да помогне на всички да си сложат изкуствени коси и да станат блондинки. Препоръчвал великодушно на всички мъже и жени да се изрусят, защото така можели много вицове да си разказват и да им е по-смешно. А и така можели да станат изведнъж с много дълга коса. И той обикалял след Бонбончо…

Най-накрая минавал Жожи.

– Ей, не се занимавайте с голи и с удължени коси! Ето така, като четка нагоре си я правите и можете да си лъскате обувките, и дрехите да си почиствате. И няма да имате често нужда от фризьор, защото тя сама, като се събудите, естествено ще си седи нагоре. Няма да хабите пари за гребени, да се гледате в огледалото и постоянно ще сте модерни.

Така децата известно време извършвали консултантски дейности, но след това решили да се включат и на практика. Жожко седнал на стола и тогава Бонбончо казал:

– Докато седим и чакаме, я дай ние да ти врътнем прическата нагоре като четка! Тая всеки я може.

Лекичко взели една ножичка и без никой да ги вижда, хванали косата на Жожо. Кръц тук, кръц там! Тя вярно взела да стърчи във всички посоки много хубаво… като четка.

Но Бонбончо се притеснявал, че все пак майката на Жожо, щом го зърнела с тая прическа, нямало да бъде чак толкова приятно впечатлена. Затова решили да му я пооформят. И така от дума на дума я докарали до четка тук-там и препоръчваната прическа от Бонбончо в останалите части.

След което седнал Бонбончо на диванчето с ясното намерение да постигне голата глава, която си бил намислил. Всички деца помагали дружно: кой с каквото можел. Режели – един с малка ножичка, един със средна ножица, един с голяма ножица. Е, диванчето вече не било толкова меко и удобно за сядане, защото било цялото в косми, но това бил друг въпрос – нали децата работели здраво!

След това решили да боядисат русо кичурчето, но за това вече трябвала руса боя. И както боядисвали една жена руса, изведнъж случайно четката и боята изчезнали. Фризьорът търсил тук, търсил там – боя нямало. Рекъл си: „Ей, сигурно пък нещо не съм я забъркал ли, какво ли?“. Отишъл, забъркал си нова, а през това време диванчето се боядисвало русо. Петната по главата на Отворко също ставали руси.

И най-накрая бретончето на Душко било така отрязано, че всъщност нямал бретонче. Но той бил категоричен, че другата коса няма да се маха. Така поне останало едно дете с приятна прическа, но без бретон – тоест с бретон, остриган до кожа.

В този вид дошъл редът на първия от тях за подстригване. Пристигнал фризьорът да го вземе, погледнал към дивана и извикал в ужас. Останалите фризьори, като видели, и те изпуснали четки, сешоари и ножици. Настанала голяма паника. Управителят на салона казал:

– Хора, ще се разбере, че това в нашия салон се е случило, повече деца няма да пуснат тук! Да не говорим, че ако тези деца ходят и разказват, че са се подстригали в нашия салон, нито един възрастен клиент няма да дойде, като види качеството на обслужване. Почвайте да оправяте тези дупки по главите и тези бои!

Всички фризьори по спешност приключили кой каквото бил започнал, отказали поръчки и децата се разположили на столчетата.

Естествено, на Бонбончо било най-лесно. Там просто трябвало тези косми, които не били подстригани, да се доподстрижат. Там, където съвсем била станала дупка до кожа, да се прелее по възможност, главата да се измие, лицето да се измие, ушите да се изчистят, ръцете, вратът, от панталона да се извадят космите, от сандалите също. И горе-долу, като го почистили целия, се опитали да направят нещо с петната от изрусител по дрехите, но там нещата не се получили много. И Бонбончо бил готов.

С Отворко нещата не били никак добре. Първо пробвали да изрежат русите кичури, обаче оставали дупки. След това пробвали леко да ги боядисат, ама и това не се получавало добре, защото ставали различен цвят. И от дума на дума целият салон, като мислил дълго, включително и децата, стигнали отново до прическата на Бонбончо. Пак се вадели косми от носа, от устата, от гърба, от гащите и от други важни места. След като детето било почистено – най-накрая и с прахосмукачка – било изпратено до Бонбончо.

След това бил Жожката. Той си приличал на четка в някои части, но това хич не се харесвало на фризьорката, още повече на управителката на салона. Тя го гледала, гледала и казала:

– Момченце, целта ти е постигната, ама със сигурност в този вид не можеш да излезеш оттук, защото повече клиенти няма да ни влязат в салона, като видят какви прически правим.

Почнали да го убеждават, но Жожката категорично искал да избяга. Наложило се да го заградят, да го вардят, да го увещават, да го подкупват с бонбони и най-накрая дори да му обещаят, че ще го подстригват в желани от него прилични прически през следващата една година само ако даде тая коса да се махне и да се докара до прическата на Бонбончо. Отново с прахосмукачката чистили, с четки, леко му поизпрали блузата, излъскали му обувките. Подредили го и него при другите трима.

Душко бил най-сложен. Той надул гайдата и казал:

– Ако ми острижете косата, няма да изляза от салона ви, няма да ям! Ще протестирам! Аз исках само бретончето да ми се подстриже и то ми е подстригано. Подстригано ми е за няколко години напред, защото нямам бретонче. Ще може да си расте спокойно и на воля.

Там нещата били още по-сложни. Наложило се и трите деца да дойдат, да го убеждават и да му казват, че приличал на някого, на когото все едно са му нахлупили каска и са стригали около нея, а това хич не било хубаво. И дори не изглеждало прилично, а сякаш леко-леко сам се бил подстригвал. А Душко казал:

– Е, че то си беше така! Нали ние си се подстригвахме? Какво толкова лошо има?

Най-накрая Душко изтръгнал обещание, че ще може да води включително и кучета и котки в салона за подстригване, ако тоя път даде да му острижат косата.

В края на деня и четирите деца били с обръснати глави, чудесно почистени, с леки петна по дрехите от изрусителя. Щастливо тръгнали към къщите си.

В четирите къщи родителите реагирали различно: кой бил уплашен, кой стресиран, кой зарадван, кой объркан.

Но важното било на другия ден в училище какво се случило. Децата отишли с обръснати глави на училище. Първи, втори, трети, четвърти. И изведнъж медицинската сестра се разкрещяла:

– Оле, проблем! Епидемия от въшки имаме!

Децата гледали: но къде били въшките? Всички се оглеждали за въшки, но никой въшки не виждал. Сестрата тичала и викала:

– Страшен проблем! За един ден четири деца идват с обръсната глава! Явно е епидемия. Бързо да проверяваме кой има! Може би трябва да спрем заниманията.

А децата само това и чакали. Започнали всички да викат:

– Въшка тук, въшка там! Да, да, да, тука има въшки!

Обаче директорката, която била опитна жена, знаела, че току-така въшки не се появяват. Отишла и попитала Душко любезно:

– Душко, да имаш въшки случайно?

Душко отговорил:

– Най-вероятно всички деца очакват да кажа, че имам много, но знаете, че не мога да ви излъжа. Няма как да ви кажа, че имам, още повече, че няма и къде да ги имам. Така че нямам.

Директорката казала:

– Как така и четиримата юнаци се оказахте едновременно с една и съща прическа?

Жожката се обадил:

– Е, как? Заедно вчера бързахме за фризьорския салон. Имахме много приятен следобед там. И ето ни готови!

Директорката се засмяла.

– Ама за тая прическа не беше нужно чак до фризьорския салон да ходите! Можехте и сами да си я направите.

А децата казали:

– Е, да де, ние сами си я направихме. То не си ли личи?

Директорката се смеела сърдечно.

– Внимавайте само да не отидете утре или вдругиден в зъболекарски кабинет!

А децата, като чули тая работа, че не трябвало да се ходи в зъболекарски кабинет, и веднага точно тази идея им щукнала в главата.